Произвоството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община С., чрез процесуалния му представител юрисконсулт И.Г, против решение № 17 от 07.03.2017 г., постановено по адм. дело № 315/2016 г., по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменен негов отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 9400-21076 от 02.11.2016 г. и преписката е върната за произнасяне по заявления, подадени от Д.Х, с цитиран общ номер, съобразно указанията по тълкуването и приложението на ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), дадени в мотивите на съдебното решение.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът, че търсената с процесните заявления информация има характер на обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тъй като исканото геодезическо заснемане не е необходимо условие за издаване на удостоверение за търпимост, освен това не е е информация, създадена от задължения субект, както и че за извършената проверка по повод сигнал за незаконно строителство не е съставен протокол, т. е. налице са основанията на чл. 33 от ЗДОИ. Иска се отмяна на решението и тъй като исканата информация не е налична да се потвърди уведомителното писмо на кмета на община С.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Д.Х, чрез пълномощниса си адв.. Т, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното съдебно решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав...