Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на „ВМ 63“ ЕООД против решение № 1021/08.05.2018 г., постановено по адм. д. 3/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Заповед № ЗО-0300831 от 20.11.2017г.,издадена от директора на дирекция „Контрол“, при ТД на НАП-Пловдив, с която с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" –бензино-газстанция, находяща се в обл.Пловдив, общ. Асеновград, с. Ч., стопанисвана от фирма „ВМ63“ЕООД, с ЕИК 204545594, като е забранен достъпът до същия за срок от 30 дни.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска да бъде отменено, да бъде отменена атакуваната заповед по съображения в касационната жалба. Претендира за разноски.

Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение № 1021/08.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3/2018 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "ВМ 63" ЕООД против Заповед № ЗО 0300831/20.11.2017 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – бензино-газстанция, находяща...