Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодек /ДОПК/.

Образувано по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Н. А. - С. срещу Решение № 1427 от 04.08.2017 г. по адм. дело № 608/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, 7 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт/РА/ № Р - 16002416007004-091-001 от 21.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 69 от 09.02.2017 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"– Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в размер на 54 200, 00 лева за м. 06.2016 г. и съответни лихви.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в незаконосъобразно потвърждаване на отказа на данъчен кредит за налични активи към момента на регистрация на лицето по ЗДДС само на формално основание предвид неподаване на регистрационен опис на наличните активи след срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Твърди се, че такъв формализъм противоречи на тълкуването на правото на Европейския съюз. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.Б. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна.

Предмет на съдебен...