Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Й. Г., подадена чрез служебен защитник адвокат В., против решение № 663/14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 323/2016 г. по описа на Административния съд - Монтана. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, на което и основание се иска да бъде отменено. Посочва, че изложената от съда фактическа обстановка е кратка и непълна, като неправилно е прието, че неспазването на хранителния режим от страна на ищеца е допринесло за влошаване на здравословното му състояние.

По делото е подадена и частна жалба от И. Й. Г. против определение от 25.01.2017 г., с което ищецът е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски в размер на 482 лева.

Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието /ГДИН/, редовно призована, не изразява становище и не изпраща представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Неправилно съдът не е допуснал исканата съдебно-медицинска експертиза, като поставените в искането въпроси са от значение за правилното решаване на спора. Недопускането й е довело до решаване на спора при неизяснена фактическа обстановка, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до нарушение на материалния закон.

Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от И. Й. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в З. [ място], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в първоначално претендиран размер на 2600 лв.,...