Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя К. Р. М., чрез адв. М.Б., против Решение №2456 от 12.04.2017г. на Административен съд София-град по адм. д.№ 10545 по описа за 2015г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2225-1000327-091-001/06.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София и потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – София, с Решение № 1502/05.10.2015 г., с който на ревизираното дружество са установени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за данъчни периоди през 2007, 2008 и 2009г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение противоречи на материалния закон, защото съдът не преценил правилно погасяването по давност на част от установените данъчни задължения; решението е необосновано защото при доказани реални доставка е отказано право на приспадане на данъчен кредит в противоречие със задължителна съдебна практика по тълкуване на Директивата по ДДС в решения на Съда на ЕС.

Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – ДД”ОДОП” София, чрез юрк.А., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният админстративен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото – неоснователна, поради следното:

Спорът пред първоинстанционният АССГ, е бил за правото на приспадане на данъчен кредит и разходи на ревизираното дружество получател по фактури за рекламни...