Образувано е по касационна жалба от началника на Районно управление - [населено място] против решение №135 от 19.10.2016 г., постановено по адм. д. №149/2016 г. на Административен съд – Видин, с което е отменено негово решение № УРИ 291000-2370/20.06.2016 г. за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, издадено на И. С. И.. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на И. И. като неоснователна. Претендира разноски.

Ответникът И. С. И. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е образувано служебно по повод постъпила докладна записка № УРИ 291р4703/15.06.2016 г., в която е отразено, че И. е привлечен като обвиняем по образувано бързо производство, за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 НК, тъй като е управлявал собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред. Началникът на РУ - [населено място] е издал оспореното решение № УРИ 291000-2370/20.06.2016 г. на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ) и чл. 60, ал. 1 АПК. Издателят на акта е приел, че във връзка с образуваното бързо наказателно производство, по което И. е привлечен като обвиняем, са налице пречки по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ за носене и употреба на огнестрелно оръжие, поради което му е отнел разрешение № 20150117498 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, валидно до 29.04.2020 г.

За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че органът не е уведомил лицето за започналото административно производство. Към момента на издаване на административния акт има одобрено сключеното споразумение между И. и РУ – [населено място], влязло в сила на 13.06.2016 г., и наказателното производство е прекратено. В оспорения акт като правно основание за издаване на акта е посочен чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ, който забранява издаването на разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, страдащо от психическо разстройство, което не кореспондира с установените в производството факти. Решението е правилно.

Едно от изискванията за законосъобразност на административния акт е спазването на установената от закона форма за издаването му. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК той трябва да съдържа фактическите и правни основания, на които е издаден. В конкретния случай оспореното пред първоинстанционния съд решение е постановено при противоречие между посочените от органа фактически обстоятелства и правното основание, на което е издаден. Касаторът, за да се произнесе е взел предвид постановлението за привличане на И. С. И. като обвиняем по образувано бързо производство за извършено престъпление от общ характер. Това обстоятелство е изрично основание за отнемане на разрешение за носене на огнестрелно оръжие по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Цитираната правна норма съдържа две хипотези, при които се забранява издаването на разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, а именно: лицето да е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него да е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Към момента на издаване на административния акт - 20.06.2016 г., налице е била втората хипотеза от посочената правна норма, тъй като с влязло в сила споразумение на 13.06.2016г. И. е признат за виновен за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, с отлагане на изпълнението за срок от три години.

Като основание за издаване на акта органът е посочил разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ, предвиждаща забра за издаване на разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, което страда от психическо разстройство. Изложените мотиви и фактическа обстановка не са подведени под съответстващата им правна норма. Съответно и приложимата правна норма не сочи на действителната правна воля на административния орган. В мотивите си органът следва да подложи на преценка всички доказателства, които са от съществено значение за въпроса, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Липсата на съображения поставя съда в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност и е нарушение на закона от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на административния акт.

Като е приел, че оспореното решение на началника на РУ – [населено място] № УРИ 291000-2370/20.06.2016 г. за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, издадено на И. С. И., е незаконосъобразно, първоинстанционният съд по същество е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №135 от 19.10.2016 г., постановено по адм. д. №149/2016 г. по описа на Административен съд – Видин. Решението е окончателно.