Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Д. З. Д. от [населено място] против решение № 1581 от 05.10.2017 г., постановено по адм. д. № 890/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, ХII състав, с което жалбата е отхвърлена. Изложени са доводи за неправилност на решението вследствие на нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. П., не е изразил становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. З. Д. от [населено място] против заповед № ЗСП/Д-РВ/548 от 25.01.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., потвърдена с решение № 16-РД04-0127 от 27.02.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. П., с която му е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП.

Съдът е извършил проверка на оспорената заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 АПК, като подробно е обсъдил събраните доказателства и доводите на жалбоподателя, изяснявайки релевантните за спора факти, поради което решението не страда от порока необоснованост. Направена е правилна преценка за законосъобразност на заповедта, с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП по молбата-декларация на жалбоподателя.

Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП еднократната социална помощ се отпуска за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. В настоящия случай не са налице...