№50712

Гр. София, 10 октомври 2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.09.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №995/22 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. С. срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр. д. №1622/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Стеора” ЕООД искове по чл. 221, ал. 1 КТ за сумата 8397, 90 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на тр. правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ; по чл. 128 КТ, за сумите 140 лв.- допълнително възнаграждение за разходи за гориво и 400 лв. – допълнително възнаграждение за премии, претендирани като неизплатени части от трудовото възнаграждение на ищцата за посочените месеци на 2018 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение по първия иск с цена над 5000 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение по останалите искове с цена под 5 000 лв. е недопустима на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ за което е възразил и ответникът/ и следва да остане без разглеждане.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение – осн. по чл. 280, ал. 2 ГПК, по подробно изложени в жалбата съображения, както и на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото са следните правни въпроси, които са решени от въззивния съд в противоречие с цитирана практика на ВКС:

1. Неизпълнението или забавеното изпълнение на...