Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на А. А. Х. от [населено място], обл. Плевен, и Г. А. А. от [населено място], обл. Плевен, чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 89 от 22.04.2021 г. по в. т. д. № 381/2020 г. на Апелативен съд – В. Т, с което е потвърдено решение № 95 от 17.07.2020 г. по т. д. № 207/2019 г. на Окръжен съд – Плевен. С последното са отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените против „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД искове по чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1 от КЗ отм. във връзка с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумите от по 25 000 лв. – обезщетения за претърпени от А. Х. и Г. А. неимуществени вреди, свързани със загубата на техния брат Ц. А. Ц., починал в резултат на пътнотранспортно произшествие от 22.02.2015 г., причинено виновно от Е.СК. - водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК [рег. номер на МПС], ведно със законната лихва от ПТП.

В жалбата се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му и уважаване на предявените искове. Твърди се, че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, произнасяйки се в пълно противоречие с принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД; в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС при обезщетяване на неимуществени вреди по справедливост, постановена по чл. 290 ГПК. Касаторите считат, че от събрания по делото доказателствен материал категорично се установява, че между ищците и починалия им брат е съществувала не просто формална връзка на родство, а трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, чиито интензитет и продължителност са доказани. Въпреки това въззивният съд неправилно е приел, че не е установено при условията на главно и пълно доказване връзката помежду им да е надхвърляла традиционните и общоприети добри взаимоотношения между тази категория роднини. Навеждат твърдения, че въззивната инстанция правилно е посочила, че е приложимо Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и че правилно е приела, че съгласно същото справедливостта изисква едно лице да бъде обезщетено за неимуществени вреди от смъртта на друго лице, като е налице изискване да бъде доказана силно изградена връзка между починалия и увредения. Неправилно обаче въззивният съд не е съобразил действителните критерии за наличие на изключение по смисъла на посоченото тълкувателно решение, като сам е поставил ограничителен критерий, който е изцяло в противоречие с принципа за справедливост, залегнал в основата на разширяване на кръга на правоимащите лица.

В жалбата се поддържа още, че решаващият състав на Апелативен съд – В. Т е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички доказателства по делото, които са относими към материалноправната легитимация на ищците.

Сочената необоснованост на обжалваното решение е мотивирана с твърдения, че въззивният съд не е извършил задълбочен анализ на съществувалите между ищците и починалия отношения и не е отчел интензивността и продължителността на моралните им болки и страдания в резултат от смъртта на единствения им брат.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. При претенция за обезщетение на неимуществени вреди при смърт на близък налице ли е изискване да бъде доказано, че между претендиращия обезщетение и починалото лице са съществували отношения, идентични на тези с лицата от най-близкия кръг роднини; 2. Критерий ли е наличието на връзка, идентична с тази на роднините от най-близкия наследствен кръг – родители, деца, съпруг, за да се приеме, че между претендиращия обезщетение и починалото лице е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС; 3. Необходимо ли е, за да се установи, че е налице трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и увреденото лице, да се докаже по делото, че е налице връзка, идентична с тази на роднините от най-близкия наследствен кръг – родители, деца, съпруг; 4. Следва ли да се приеме, че връзката между починалото лице и претендиращия обезщетение е по-силна от нормално присъщата за съответната родствена връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС, единствено ако може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетение; 5. С. То решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС какви следва да бъдат близките отношения между починалото лице и претендиращия обезщетение – идентични с тези на роднини от най-близкия наследствен кръг – родители, деца, съпруг, или сходни на тях; 6. Какви са по интензитет и времетраене нормално присъщите морални болки и страдания на преживелия родственик при настъпила смърт на негов брат/сестра, респективно баба/дядо; 7. Какви са по интензитет и времетраене моралните болки и страдания на легитимирания да получи застрахователно обезщетение в резултат на смъртта на негов брат/сестра, респективно баба/дядо; 8. Какъв е критерият, по който може да се определи, че съществува изключителната връзка между брат/сестра, респективно баба/дядо, и починалия, която да се отклонява от нормалната между такива родственици; 9. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други; 10. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, като предпоставка за определяне принадлежността на лицето към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък и 11. 3а да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС, длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, като ги преценява адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата, а не само формално да се изброят фактите.

По материалноправните въпроси от № 1 до № 8, вкл., допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с позоваване на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и на следните решения на ВКС: решение № 51 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 536/2010 г., ГК, III г. о., решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г., ГК, IV г. о., решение № 310 от 06.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г., ТК, II т. о., решение № 206 от 26.10.2018 г. по т. д. № 670/2017 г., ТК, I т. о., решение № 26 от 04.06.2019 г. по т. д. № 1505/2016 г., ТК, II т о. и решение № 70 от 03.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г., ТК, II т. о. Останалите, сочени от жалбоподателите въззивни съдебни актове не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. По посочените материалноправни въпроси се поддържа и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По процесуалноправните въпроси от № 9 до № 11, вкл., се навежда противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с разрешенията, дадени в: решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 69 от 23.07.2014 г. по т. д. № 1874/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 126 от 18.10.2019 г. по т. д. № 1785/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Релевиран е и самостоятелният селективен критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор, в който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че поставените въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са израз единствено на неудовлетвореността на ищците от постановения съдебен акт. В отговора са развити и съображения за неоснователност на касационните оплаквания, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания резултат, съдебният състав на Апелативен съд – В. Т, при съобразяване пределите на въззивното производство, и след обсъждане на събраните по делото доказателства, е посочил, че е спорно дали А. А. Х. и Г. А. А. попадат в кръга на лицата, на които се дължи обезщетение, и евентуално – в какъв размер.

Въззивният съдебен състав подробно е мотивирал принципното си становище относно приложимостта на тълкувателните указания, дадени в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. По съществото на материалноправния спор, въз основа на събраните доказателства по делото, съдът е намерил, че А. Х. и Г. А. са били близки с техния брат и са си помагали взаимно, но не се установява при условията на главно и пълно доказване тяхната връзка да е надхвърляла традиционните и общоприети добри взаимоотношения между тази категория роднини. Според решаващия състав, свидетелите установяват прояви на подкрепа помежду им, помощта и грижата на сестрите към децата на техния брат, но това не обосновава по категоричен и убедителен начин заключение, че връзката им е била „специална“ до степен да се е приближавала по интензитет до отношенията с родителите. Въззивната инстанция е посочила, че не поставя под съмнение изградената близост между брата и сестрите, но за да се приеме наличие на изключение, съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка, е нужно да се ангажират несъмнени доказателства за проявленията на тази близост. Освен на емоционално ниво, близостта може да намери израз и в очакване за материална подкрепа в бъдеще, лични грижи и внимание, каквито в случая не се установяват. Според съда, двете ищци несъмнено са преживели болки и страдания от загубата на своя брат, но няма данни за интензивно присъствие на всеки от тях в живота на другия, внезапното прекъсване на което да обуславя присъждане на обезщетение.

По тези съображения, споделяйки и мотивите на първата инстанция, въззивният съд е приел, че на ищците не се дължи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпилата в резултат на процесното ПТП смърт на техния брат.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт.

Принципен отговор на формулираните от жалбоподателките въпроси относно активната им материалноправна легитимация по предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, отм. /доколкото те могат да се квалифицират като правни/, е даден в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В него е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1061 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите към т. 1 от посочения акт на нормативно тълкуване е акцентирано, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете пленумни постановления на Върховния съд най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само по изключение – при създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетение и при доказани неимуществени вреди за претендиращия обезщетение, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната родствена връзка.

Обжалваното решение е постановено в пълно съответствие със задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а отхвърлянето на предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. е изцяло обусловено от преценката на решаващия съдебен състав, че съществувалите между ищците и починалия техен брат житейски връзки не удовлетворяват изискването за изключителност – „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ по смисъла на ТР. Доколко претендиращите обезщетение за неимуществени вреди са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, предпоставяща проявление на болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка по повод загубата на близък човек, е в зависимост от конкретните факти, установени от събрания по всяко отделно дело доказателствен материал. Следователно, дали са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността между ищците и починалия е била толкова силна, че те търпят от смъртта му страдания над нормално присъщите за родствената им връзка и с оглед справедливостта обосновават наличие на изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия, подлежи на доказване по всяко дело. По тези съображения, не би могло да се даде определение в кои случаи е налице „трайна и дълбока емоционална връзка“ между претендиращите обезщетение и починалия, нито да се очертаят по обхват нормално присъщите за съответната родствена връзка морални болки и страдания на преживелия родственик. Отговорът на въпросите в тази насока са в зависимост от безспорно доказаните по всяко дело обстоятелства, чиято преценка е в правораздавателната компетентност на решаващия съдебен състав.

Предвид горното, първите осем въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не удовлетворяват основната селективна предпоставка, а следва да се преценят и като относими към обосноваността на изведения от апелативния съд решаващ извод за липсата на материална легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди, понесени в резултат на настъпила при ПТП смърт на техния брат.

Касационно обжалване на атакувания съдебен акт не би могло да се допусне и по формулираните процесуалноправни въпроси, тъй като въззивната инстанция е преценила в необходимата степен събраните по делото доказателства, а отделно е използвала и предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност за препращане към фактическите изводи на първостепенния съд. Преценявайки цялостното съдържание на въззивното решение, не може да се изведе извод за допуснато отклонение от тълкувателната практика на ВКС, нито от създадената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, на която се позовават касационните жалбоподателки.

Неоснователни са доводите за допускане на касационен контрол на предвиденото в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК самостоятелно основание. Според трайната практика на ВКС, очевидната неправилност на съдебния акт съставлява особено тежък порок, установим от самото му съдържание, без да е необходимо извършване на същински касационен контрол. Приема се, че очевидна неправилност би била налице при превратно прилагане на закона, при прилагане на отменена правна норма или при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, в резултат на което съдът е извел явно необосновани фактически изводи. Касационните жалбоподателки не поддържат доводи за такива пороци, водещи до очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, а аргументите им за неправилно отхвърляне на исковите претенции са релевантни към касационните оплаквания, а не към основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89 от 22.04.2021 г. по в. т. д. № 381/2020 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

ОСЪЖДА А. А. Х. и Г. А. А. да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД сумата от 100 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: