Производството е по чл. 307 от ГПК вр. чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от А. Н. С. и О. А. С., граждани на Руска федерация, представлявани от адв.К. М., молба за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязлото в сила решение №1224/30.12.2019г. и решение за поправка и допълване от 24.01.2020г., постановени по т. д.№1461/19г. на Окръжен съд Варна. Твърди се, че с първото от тях е оставена без уважение въззивната им жалба срещу първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от тях срещу „Миг маркет“ООД установителен иск за нищожност на договор за поддръжка и управление на апартаментен хотел „С. бийч“, корпус „А“ и осъдителен иск за връщане на платеното по него, а в частта по исковете по чл. 59 ЗЗД решението на районния съд е обезсилено.

За да обоснове искането си за отмяна по посочения ред молителят се позовава на настъпил след влизане в сила на решенията /с недопускането им до касационен контрол – опр. по т. д.№606/20г. на Първо т. о. на ВКС/ „юридически факт“ – постановено по идентичен на разгледания казус, но с друг ищец – Ю. А. Н., собственик на друг апартамент в корпус „Б“ на същия хотел, съдебен акт – решение №80/04.11.2021г. по гр. д.№1213/2020г. на Четвърто г. о. на ВКС, с което предявени на същите основания, но между други страни и за друг апартамент от същата сграда искове са уважени. Към молбата са приложени писмени доказателства във връзка с твърдените факти.

В отговора си на молбата насрещната страна „Миг-маркет“ООД, чрез управителя М. Н., е оспорила допустимостта и основателността й. Наведените от нея съображения за недопустимост на производството се основават на възражение за изтекла тригодишна погасителна давност; подаването на предходна молба за отмяна на същото решение по реда на чл. 303 ГПК, която е отхвърлена от ВКС; липса на надлежно упълномощаване на адв.М. от А. и О. Свещникови за сезиране на Върховния касационен съд с молба за отмяна; подаване на молбата извън законоустановения тримесечен срок по чл. 305 ал. 1 ГПК. Твърди, че соченото в молбата, като ново обстоятелство, съдебно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо молителите, не представлява задължителна съдебна практика и е неотносимо към разглеждания по делото казус. По тези съображения ответникът е поискал молбата за отмяна да бъде отхвърлена, като му бъдат заплатени направените по делото разноски.

В откритото съдебно заседание молителите, чрез явилия се техен процесуален представител адв.К. М., поддържат молбата си. Ответникът не е ангажирал свой представител в процеса.

Върховният касационен съд,Търговска колегия, Второ отделение констатира, че молбата за отмяна е депозирана от надлежна страна в процеса, предвид качеството на молителите на страна в исковото производство, влязлото в сила по което решение се иска за бъде отменено по извънредния способ за отмяна по чл. 303 ал. 1 ГПК. Наведените от ответника възражения за нейната недопустимост не могат да бъдат споделени като основателни. Молбата е подадена в установения в разпоредбата на чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК тримесечен преклузивен срок.Противно на твърденията на ответника за друга дата на подаване, същата е с входящ номер на съда, чрез който е подадена, от 26.01.2022г., а узнаването на решението на ВКС, сочено като ново обстоятелство /ново писмено доказателство/, е с възможна най-ранна дата – тази на постановяването му – 04.11.2021г., което означава, че към датата на подаването на молбата срокът не е бил изтекъл. Кога е постановено разпореждането за администрирането с изпращане на преписи на ответника, е ирелевантно за преценката дали е налице просрочие, доколкото се касае до процесуално действие на съда, а не на страната, която го е сезирала. Молбата е подадена от представител адв.К. М., който е надлежно упълномощен, видно от приложеното към първоинстанционното дело №12272/18г. по описа на Районен съд Варна /лист 9/ пълномощно, включващо и правомощие за представляване в производства по отмяна. Освен това липсата на надлежна представителна власт не представлява пряко основание за недопустимост на молбата, а неин порок, който подлежи на отстраняване. Не могат да обосноват наличие на предпоставки за разглеждане на подадената молба за отмяна и останалите две възражения на ответника. Изтичането на давността рефлектира върху правото на иск за определено вземане, поради което подобно възражение е ирелевантно както за допустимостта, така и за основателността на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение по вече предявен иск. Обстоятелството, че предходно е било неуспешно проведено друго производство по отмяна на същото решение също не е основание за прекратяване на настоящото. Наличието на такова, макар и проведено също по реда на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, доколкото е било обвързано с други твърдения, не е въздигнато от закона в отрицателна предпоставка за допустимост на последващо искане за отмяна при позоваване на различни от вече разгледаните обстоятелства и доказателства.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено от законодателя в гл. 24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това, основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване, предвидени в чл. 281 от ГПК. В това извънредно по характера си производство правилността на решението не е предмет на проверка от Върховния касационен съд, чиято дейност се свежда до констатация за наличието на обстоятелства, осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл. 303 ал. 1 от ГПК.

Твърденията на А. и О. Свещникови, изложени в молбата, с която е сезиран настоящият състав на ВКС, навеждат на основанието, посочено в разпоредбата на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. По смисъла на тази норма, отмяна на влязлото в сила решение се допуска, когато молителят докаже наличието на новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства, които обективно са съществували, докато е траел процесът и биха могли да обусловят друг правен резултат по делото, но, поради независещи от молителя причини, не са могли да му бъдат известни при разрешаването на спора, респ. същият не е могъл да се снабди с тях своевременно. Целта на отмяната е да не се допусне да остане в правния мир едно неправилно решение, което не отговаря на съществувалата към приключването на делото фактическа обстановка и то при положение, че неизясняването, респ. непопълването на делото със съответния доказателствен материал не се дължи на поведение на страната, изразяващо се в нейно бездействие, допусната небрежност и/или лошо воден процес. Отмяната не би била допустима и в случай, че твърдяното новооткрито обстоятелство или писмено доказателство не са от съществено значение за изхода на спора, т. е. тогава, когато въпреки приобщаването им към предмета на спора, те не биха довели до различен от постановения изход на спора. Новосъздадено /след приключването на съдебното дирене/ писмено доказателство би могло да обуслови отмяна по реда на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК само когато то материализира обстоятелство, което е съществувало и е било твърдяно по време на висящността на спора.

Настоящият случай не покрива нито една от посочените хипотези. Молителите се позовават на решение №80/04.11.2021г. по гр. д.№1213/2020г. на Четвърто г. о. на ВКС като ново обстоятелство, респ. – ново писмено доказателство, което считат, че следва да бъде взето предвид при едно ново разглеждане на спора след отмяна на постановеното вече и влязло в сила решение, с което исковете им са отхвърлени. Това решение, разглеждано както като обективно съществуващо обстоятелство, така и като писмено доказателство, преди всичко не може да бъде квалифицирано като новооткрито, доколкото не е съществувало, докато е траел процеса, през което време да не е могло да стане известно на молителите, а е настъпило постфактум след като е била формирана силата на пресъдено нещо по спора, решението по който се претендира да бъде отменено на основание сочения извънреден способ. Освен това същото не може да бъде тълкувано нито като релевантен за решаването на спора обективно съществуващ факт, който да е част от обстановката по делото, нито има характеристиките на писмено доказателство, което установява такъв. Решението на Върховен касационен съд, постановено по друг спор, между други страни, при сходни на разглежданите в конкретно производство обстоятелства и с аналогични искания, би могло да бъде единствено предпоставка за допускане на касационно обжалване на неправилно въззивно решение при изпълнено общо изискване по чл. 280 ал. 1 ГПК и в хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – поради констатирано отклонение от практиката на ВКС по приложението на закона, но не и да обуслови отмяна на вече преминал инстанционния контрол и стабилизирал се съдебен акт, каквото е решението, сочено от молителите.

По тези съображения молбата на А. С. и О. С. за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Данни за направени от ответника „Миг маркет“ООД разноски за настоящото производство няма, поради което такива не се присъждат.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. С. и О. А. С., граждани на Руска федерация с адрес [населено място] [улица] ап. 53 за отмяна на решение №122430.12.2019г. и решение за поправка и допълване от 24.01.2020г., постановени по т. д.№1461/19г. на Окръжен съд Варна като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: