Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД срещу определение № 243/27.06.2022 г. по в. т.д. № 729/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е изменено решение № 148/21.03.2022г. по в. т.д. № 729/2021г. на ПАС в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъдено да заплати на адв.П. К. допълнително още 2 556 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците Д. З. А. и С. Ю. А. пред въззивната инстанция.

Частният жалбоподател излага оплакване за недопустимост на обжалваното определение. Поддържа, че изменението касае неначислен ДДС върху определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, но молбата по чл. 248 ГПК относно присъждането му е недопустима, тъй като не е бил представен списък с претендираните разноски преди приключване на последното по делото засадание пред въззивната инстанция.

В писмения си отговор адв.П.К. оспорва основателността на частната жалба и навежда доводи за своемвременно направено искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗА ведно с ДДС и представени за регистрарция по ДДС доказателства преди приключване на последното по делото заседание.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и становищата по частните жалби, приема следното:

Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По съществото на частната жалба ВКС намира следното:

Производството по в. т.д. № 729/2021 г. на Пловдивски апелативен съд е приключило с решение № 148/21.03.2022г. по в. т.д. № 729/2021г. на ПАС

С отговора на въззивната жалба и с молба от 09.12.2021г., подадена преди провеждане на първото по делото съдебно заседание от 10.12.2021г. по в. т.д. № 729/2021 г. на ПАС, адв.П. К. е поискала присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, заедно с начислен ДДС, като пред първоинстанционния съд са били представени и доказателства за регистрацията й по ДДС.

С обжалваното определение въззивният съд е уважил искането по чл. 248 ГПК, като е приел, че присъждането на възнаграждение по чл. 38 ЗА е последица от изхода на спора пред съответната инстанция, който резултат не може да бъде съобразен от процесуалния представител, за да е задължен той да представя списък с разноските.

Горната установеност налага следните правни изводи:

Страните не спорят, че съобразно изхода от спора по в. т.д. № 729/2021г. на ПАС в полза на процесуалния представител на въззиваемите страни Д. З. А. и С. Ю. А. се дължи присъденото с решението възнаграждение.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за недопустимост на подадената от адв.П.К. молба по чл. 248 ГПК пред ПАС за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на ДДС върху вече определеното възнаграждение. Касае се до предоставена от процесуалния представител безплатна правна помощ на ищците по делото, респ. въззиваеми страни пред ПАС. Искане за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ГПК, ведно с ДДС е било обективирано както в отговора на въззивната жалба, така и в писмената молба, представена преди първото по въззивното дело съдебно заседание. Допустимо е списъкът за разноските по делото да е инкорпориран в жалба, отговор или молба. Доказателствата за регистрацията по ДДС също са били ангажирани своевременно още пред първоинстанционния съд. Следователно молбата по чл. 248 ГПК е допустима и основателна.

С оглед на изложеното частната жалба срещу определението на ПАС се явява неоснователна. Атакуваният съдбен акт следва да се потвърди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № № 243/27.06.2022 г. по в. т.д. № 729/2021 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: