Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 210 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], представлявано от изпълнителните директори К. К. и Т. Г. - М., чрез процесуалния си представител адв. Л., срещу решение № 460 от 16.08.2017г., по адм. дело № 625/2016г. на Административен съд – гр. Х., с което е изменено решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена от кмета на община Х. за определяне на размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти, отразено в протокол № 31 от 07.10.2015г.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдо производствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че АС – Хасково е дал ход на делото без да изчака появяването на представител на [фирма], въпреки че му е било служебно известно, че с съда се гледат дела с участие на дружеството. Твърди и че неправилно е била кредитирана приетата по делото допълнителна съдебно техническа експертиза, както и че ако му е била дадена възможност да се яви в заседание е щял да оспори същата и да зададе допълнителни въпроси. Твърди и че неправилно и в противоречие със закона е определена оценката от съща и е изменен протокол № 31, тъй като съдът се е позовал само на приетите експертизи. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на [фирма], алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника [фирма].
Ответникът община Х. не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
О. [], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение - правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на [фирма] срещу решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена от кмета на община Х. и отразено в протокол № 31 от 07.10.2015г., с т. 1 от който е приета пазарна оценка за поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място], [община] за определяне на размера на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на газопровод, кабели и технологични площадки за строеж: „Междусистемна газова връзка Гърция – България“ на територията на [община]. В жалбата пред АС – Хасково е оспорено решението на комисията, в частта му, с която е определен размера на обезщетението по приета пазарна оценка за ПИ № [номер] в размер на 2 670 лв., за ПИ [номер] в размер на 419 лв., за ПИ № [номер] в размер на 44 лв., за ПИ № [номер] в размер на 1 191 лв. и за ПИ № [номер] в размер на 1 201 лв., като е поискано съдът да измени и увеличи размера на пазарната оценка за всички посочени ПИ.
Съдът е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценка по чл. 210 от ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в противоречие с относимите материално правни разпоредби. В подкрепа на този извод, съдът е изложил мотиви, че така определената оценка за посочените имоти не съответства на пазарната такава, поради което я е изменил, като е увеличил стойността на обезщетението съответно за ПИ № [номер] в размер на 34 172, 16 лв., за ПИ [номер] в размер на 5 350, 83 лв., за ПИ № [номер] в размер на 524, 83 лв., за ПИ № [номер] в размер на 14 911, 01 лв. и за ПИ № [номер] в размер на 15 206, 64 лв. За да постанови оспореното решение и да достигне до извод за увеличение на пазарната оценка съдът е приел, че в имотите, предмет на сервитутното ограничение и в рамките на сервитутната зона на газопроводните и съоръженията за съхранение има трайни насаждение от пауловния, засадени от собственика на имотите по съответна оперативна програма, които ще следва да се премахнат, тъй като в сервитутната зона не се допускат такива насаждения, както и има изградени система за капково напояване, която също ще следва да се прекъсне. Приел е, че описаното представляват подобрения в имотите, които увеличават тяхната пазарна стойност. Решението е правилно.
На първо място съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, приложим на основание чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, изготвянето на оценки и определянето на размера на обезщетенията се извършват по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. В текста на чл. 65 ал. 1 от ЗЕ е предвидено, че размерът на обезщетението се определя при прилагане на определени критерии – площта на имот, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Изложеното налага извода, че размерът на обезщетението за процесния сервитут е следвало да бъде определен по пазарни цени към датата на издаване на оспореното решение на комисията. Приетото от органа и определено от оценителя обезщетение за процесните имоти, правилно е прието от съда като занижено и не представляващо справедлива пазарна цена на имотите, съответно е изменено като незаконосъобразно от съда, с оглед пазарните цени, като това обстоятелство безспорно се потвърждава и от заключенията на съдебно - оценителните експертизи, приети по делото. Съдът правилно е възприел именно това заключение, тъй като експертизата и дадената с нея стойност за обезщетения е съобразена с критериите, визирани в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, както и с пазарните цени и сделки на земеделски земи в околните землища със сходни характеристики като процесните имоти. Следва да се посочи и че законосъобразно от първоинстанционния съд е прието, че при определяне на справедливата пазарна стойност следва да се отчетат и наличните подобрения в имота – трайни насаждения и напоителни системи, тъй като в рамките на ограниченията на ползването на имотите попадат и те, а съгласно чл. 65 ал. 1 т. 2 от ЗЕ при определяне на пазарната цена следва да се отчетат и видовете ограничение на ползването. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл по изложените по - горе съображения са неоснователни.
На второ място неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съодпроизводствените правила, поради това, че в последното съдебно заседание, проведено на 15.06.2017г. по делото на АС – гр. Х. съдът не е изчакал появяването на представител на [фирма], както и впоследствие не е отменил дадения ход по същество по молба на дружеството. Видно от доказателствата по делото дружеството е било редовно уведомено за насроченото съдебно заседание на 15.06.2017г. от 11, 00 часа. Заседанието по делото е започнало в 11, 17 часа, като е разгледано последно, и не е постъпила молба или искане за отлагане или изчакване на процесуалния представител. Съдът не следва да гадае дали процесуалния представител на страна по делото е ангажиран и по друго дело в същия или друг съд и съответно да го изчаква. Заседанието е започнало след 11, 00 часа, не е постъпило искане за отлагане или изчакване, т. е. не са били налице пречки за даване ход на делото, а страната и процесуалния й представител е следвало като знае, че са има и други дела и други ангажираности за същия ден, да организира така защитата си, че да ангажира друг представител по тях. Поради изложеното и доколкото не са били налице пречки за даване ход на делото в посоченото заседание, не се установява нарушение на съдопроизводствените правила.
С оглед гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация [фирма] за присъждане на разноски. Основателно е обаче и възражението на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на [фирма] в размер на 4 800 лв., тъй като делото не разкрива голяма правна или фактическа сложност, проведено е едно заседание. Поради това съдът намира, че претенцията за разноски следва да бъде уважена в минималния размер за защита по дела по ЗУТ по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв.
По тези съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 460 от 16.08.2017г., постановено по адм. дело № 625/2016г. на Административен съд – гр. Х..
ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място] да заплати на [фирма] сума в размер на 600 (шестстотин) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.