Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], чрез адв. Р. като процесуален представител, срещу решение № 395 от 03.11.2017 г., постановено по адм. дело № 357/2017 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлено оспорването му против заповед №ДК-10-[район]-9/03.05.2017 г. на началника РДНСК- [район] ([район]). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и отказа за издаване на разрешение за строеж. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - началникът на РДНСК - [район], чрез пълномощника си юрк. М., в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът – главният архитект на община К. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Враца е образувано по оспорване на [фирма] срещу заповед №ДК-10-[район]-9/03.05.2017 г. на началника на РДНСК - [район], с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), жалбата й е отхвърлена и е оставен в сила мотивиран отказ на главния архитект на община К., обективиран в заповед № 197/14.03.2017 г., да издаде разрешение за строеж за обект: "магазин за нехранителни стоки и кафене" в УПИ [номер], кв. [номер], [населено място]. Административният орган е приел, че е допуснато нарушение на чл. 182, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ЗУТ, тъй като по проект е предвидено изграждане на сутерен без учредено право на строеж от собственика на имота. Посочил е, че липсва учредено право на прокарване на отклонения от общите ВиК и електрически мрежи и съоръжения, както и не е приложен акт за съответствие на инвестиционния проект с условията за разрешаване на строителството по ЗООС.

За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения в процедурата и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че инвестиционният проект не отговоря на обема на отстъпеното право за строеж върху недвижим имот, общинска собственост, за изграждане на „обект за търговия” на един етаж със застроена площ от 100 кв. м съгласно договор, сключен между община К. и [фирма]. В случая в част архитектурна на проекта е предвидено застрояване на магазин за нехранителни стоки и кафене на един етаж със застроена площ от 100 кв. м и сутетер със застроена площ от 43, 3 кв. м. Правилно е прието, че не е представен договор за учредени вещни права за сутеренната част на сградата. Сутеренът представлява самостоятелен етаж с характеристиките на полуподземен по смисъла на § 5, т. 49 ДР ЗУТ и не попада в обема на учреденото с представения договор право на строеж върху чужд имот за обект на един етаж. Ето защо, макар и да не се включва в застроената площ на сградата съгласно § 5, т. 15 ДР ЗУТ, за него няма отстъпено право на строеж от община К. и законосъобразно административният орган и съдът са приели наличието на нарушение по чл. 182, ал. 1 ЗУТ.

Неправилно е заключението, че жалбоподателят е следвало да представи доказателства за учредено право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през общинския поземлен имот съгласно чл. 193 във вр. с чл. 182, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на изброените в разпоредбата документи и актове. По делото са представени изискуемите по т. 3 от посочената разпоредба предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Доводите в касационната жалба, че доказателства за учредено право на прокарване на отклонения от общите мрежи в чужд поземлен имот не са необходими на етап инвестиционно проектиране, се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е установено, че жалбоподателят е представил и акт на директора на РИОСВ - Враца относно заявеното инвестиционно предложение по ЗООС, с което е изпълнено условието по чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Въпреки това несъответствието на инвестиционния проект с обема на учреденото в полза на жалбоподателя право на строеж е достатъчно основание да се откаже одобряването му и издаването на разрешение за строеж на процесния обект.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 395 от 03.11.2017 г., постановено по адм. дело № 357/2017 г. по описа на Административен съд - Враца. Решението е окончателно.