Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), представляван от юрк. Д.С., против решение № 5921/23.10.2017 г. по адм. дело № 4900/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено негово решение № 8769/21.04.2017 г. по жалба на М. М..

В касационна жалба се оспорва първоинстанционното решение като неправилно. Поддържа се, че съдът е постановил решението си при неотчитане на факта, че лицето, търсещо закрила, е пълнолетно лице, че в молба УП 5189/20.03.2017 г. липсва позоваване на предпоставки, касаещи приложението на чл. 17, § 2 от Регламент 604/2013, както и че чужденецът е в неизвестност от 30.08.2017 г., когато е напуснал самоволно центъра за настаняване. Иска се отмяна на решението на АССГ и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата против решение № 8769/21.04.2017 г. на ДАБ.

Ответната страна - М. М., представляван от адв. Ж., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за основателност на касационните оплаквания.

Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил решение № 8769/21.04.2017 г. на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на международна закрила – статут на бежанец и хуманитарен статут на М. М.. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неразглеждането...