Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Р. и от [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. [населено място], против решение № 24 от 30.10.2017 г., постановено по адм. д. № 247 по описа за 2017 г. на Административен съд – Русе, с което е отменено решение № РУ-65-ПР/2015 г. на Директора на РИОСВ-Русе и е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искане вх. № АО-747 / 18.03.2015 г. на [фирма], гр. [населено място], за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС.
В касационната жалба на Директора на РИОСВ – Русе са изложени съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 82, ал. 5 във вр. с чл. 93, ал. 4, т. 1 – 5 от ЗООС, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
В касационната жалба на [фирма], гр. [населено място], са изложени съображения за недопустимост на съдебното решение, необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която административният акт е отменен и в необжалваните му части.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на двете касационни жалби.
За да се произнесе, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:
1. Касационната жалба на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Р., е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Русенския административен съд...