Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г. срещу решение № 4402 от 24.06.2016 г., постановено по адм. д. № 7997/2014 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) за осъждане на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (ИАБСА) да заплати обезщетение в размер на 3133.89 лв. за незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изплащането на обезщетение в хипотезата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл е относимо към прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107а ЗДСл. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за уважаване на иска.

Ответникът ИАБСА оспорва касационната жалба и претендира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбите отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Служебното правоотношение на В. Н. Г. като директор на Д. [ие] при ИАБСА е прекратено със заповед № 37 от 23.04.2014 г. на основание чл. 107а ЗДСл с оглед постигнато споразумение за прекратяване срещу обезщетение в размер на 4 работни заплати. С отмяната на заповедта с решение № 16 от 05.01.2015 г. по адм. д.№ 7997/2014 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 4248 от 12.04.2016 г. по адм. д.№ 2852/2015 г. на ВАС, V отделение, е реализирана процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК.

Служителят сезирал административния съд с искане за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1, вр. ал. 2 ЗДСл. в размер на 3133.89 лв. поради оставането си без работа и преместване на по-ниско платена длъжност в период от 6 месеца след прекратяване на служебното му правоотношение. С писмения отговор на първоначалната жалба срещу заповед № 37 от 23.04.2014 г. ответникът ИАБСА направил възражение за прихващане със сумата от 4400 лв., представляващи изплатеното обезщетение от 4 заплати на основание чл. 107а ЗДСЛ.

За да отхвърли изцяло иска с обжалваното решение, административният съд е анализирал различните основания за прекратяване на служебното правоотношение по ЗДСл: общи основания по чл. 103, едностранно прекратяване от страна на държавния служител по чл. 105, едностранно прекратяване от органа по назначаване с предизвестие по чл. 106, едностранно прекратяване от органа по назначаване без предизвестие по чл. 107 и прекратяване срещу уговорено обезщетение по чл. 107а. Въз основа на това е формирал извод, че за всяка от хипотезите на прекратяване на служебното правоотношение е предвиден различен вид обезщетение. С оглед систематичното място на нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл е приел, че претендираното на това основание обезщетение се отнася единствено до хипотезите на общите основания за прекратяване по чл. 103, ал. 1, т. 1-9 ЗДСл, сред които не попада чл. 107а ЗДСл. При прекратяване на основание последната разпоредба единственото дължимо обезщетение било това по чл. 107а ЗДСл. Така постановеното решение е правилно.

В нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл не е направено разграничение на основанията за прекратяване на служебното правоотношение. Единствената предпоставка за изплащане на обезщетение на това основание е отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда. Изводът на АССГ за относимост на нормата единствено към основанията по чл. 103, ал. 1 ЗДСл не съответства на редакцията й. Един от най-често използваните случаи на приложението й е при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, който в следващите алинеи не урежда изрично препращане към чл. 104, ал. 1 ЗДСл, но съдебната практика безпротиворечиво приема нормата за приложима при отмяна на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Дължим е извод за приложимост на спорната разпоредба и към основанието по чл. 107а ЗДСл. Въпреки направеният от първостепенния съд противен извод решението е правилно като краен резултат.

Няма спор по делото, че макар и един месец след връчване на заповедта по чл. 107а ЗДСл на служителя е изплатено договореното обезщетение в размер на 4400 лв. С отмяната на заповед № 37 от 23.04.2014 г. отпада с обратна сила основанието, на което на ищеца е изплатена сумата от 4400 лв. Задържането й би довело до неговото неоснователно обогатяване, което от своя страна прави основателно възражението на ИАБСА за прихващане. В този смисъл са решение № 7850 от 10.06.2014 г. по адм. д. № 16356/2013 г., V отд. на ВАС и решение № 3756 от 28.03.2017 г. по адм. д. № 500/2016 г., V отд. на ВАС, изразеното становище в които за наличие на основание за прихващане между двете обезщетения по чл. 104, ал. 1 и чл. 107а ЗДСл настоящият състав напълно споделя. И двете обезщетения произтичат от едно и също фактическо основание - прекратяване на служебно правоотношение и оставяне на лицето без работа. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, обезщетението е в размер на уговорените 4 месечни заплати (чл. 107 а ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е прекратено, е отменен, дължимото обезщетение е в размер на шест брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Изплащането и на двете обезщетения би довело до възмездяване на една и съща вреда два пъти, което би обогатило неоснователно лицето. По силата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В случая, изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 107а ЗДСл от 4400 лв. е в по-голям размер от претендираното по чл. 104, ал. 1 ЗДСл обезщетение, което обуславя неоснователностна претенцията за изплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с оглед нейното погасяване чрез прихващане.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно по крайния си резултат следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на присъждане на сторените пред ВАС разноски, но поради липса на заявено искане такива не се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 22, 1 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВА В СИЛА съдебно решение № 4402 от 24.06.2016 г., постановено по адм. д. № 7997/2014 г. по описа на Административен съд София град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.