Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от директора на ТП на НОИ София област срещу решение №64/03.02.2017 г. по адм. д.№1009/2016 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено Решение №1012-22-211#1/06.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е отхвърлена жалбата на В. Н. И. срещу разпореждане №2113-22-1162#3/04.08.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София област, за отказ да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж. Върнато е делото като преписка на ТП на НОИ София област за ново произнасяне съобразно дадените в решението задължителни указания.

В касационната жалба се оспорва решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.Нтелно първоинстанционният съд е разширил приложното поле на чл. 2, т. 18 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, като е направил недопустимо разширително тълкуване на норма, създаваща привилегирован режим за своите адресати. Разпоредбата на чл. 2, т. 18 от НКТП изчерпателно изброява длъжностите, но и мястото на полагане на труда, като определя, че към ІІ категория труд се причислява трудът на „пещари, шлосери на смяна и пълначи при производство на карбид“. Разпоредбата се отнася само за работниците, извършващи описаните дейности при производство на карбид. Навежда доводи, че по отношение на заеманата от И. длъжност „шлосер АКБС“ в [фирма], предвид времевите предели на периода, частично неприложими са разпоредбите на Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм. /, тъй като считано от 01.01.2000 г. приложима за казуса след тази дата е НКТП. Видно от удостоверение обр.УП-3 изх.№134/21.03.2013 г., издадено от [фирма], периодите положени на длъжност „шлосер АКБС“ са разделени от 27.02.1996 г. до 01.01.2000 г., когато длъжността е попадала в приложното поле по т. 66е от ПКТП...