Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], гр. [населено място], против решение № 92 от 12.06.2017 г., постановено по адм. дело № 279 по описа за 2016 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед за налагане на санкция № РД-09-603 / 28.09.2016 г., издадена от Директора на РЗОК – Сливен.

Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 108, ал. 1 и 2 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, чл. 158, ал. 1 и 2.1.А. и чл. 160, ал. 1 от НРД МД за 2016 г.

О. Д на Районната здравноосигурителна каса, гр. С., е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Сливен е заповед за налагане на санкция № РД-09-603 от 28.09.2016 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, чл. 265, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК във вр. с чл. 158, ал. 1 и 2.1.А. от НРД МД 2015 г., с която на [фирма], гр. [населено място] - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор (ИД) с НЗОК № 200185 от 13.02.2015 г. и допълнително споразумение № 2 от...