Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - [населено място] против решение № 2010 от 31.10.2016 г. по адм. дело № 1836/2016 г. на Административен съд - Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба Л. Н. Н., чрез пълномощниците си по делото, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил заповед № 317з-2419 от 11.07.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - [населено място], с която на основание чл. 198, ал. 1 и 2 ЗМВР, на младши полицейски инспектор Л. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец за това, че в периода от 05, 31 часа до 06, 10 часа на 23.12.2015 г. стои почти неподвижно в служебния автомобил с рег. [рег. номер на МПС] и не извършва никакъв контрол на преминаващите автомобили. Това бездействие води до неизпълнение на задачите, които са му вменени по време на инструктажа и представлява нарушение на чл. 80, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Инструкция рег. № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и съответно - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР.

Съдът е приел следното от фактическа и правна страна:

Със заповед № 317з-1968/08.06.2016 г. на директора на ОД на МВР - [населено място], по повод получени данни за извършени дисциплинарни нарушения, съдържащи се в писма на Дирекция "Вътрешна сигурност", с приложени видеофайлове, е назначена комисия, която в срок до 06.07.2016 г. да извърши проверка за изясняване на постъпилите данни.

На 15.06.2016 г. на мл. инспектор Л. Н. е връчена покана рег. № 2372р-9091 от 10.06.2016 г. за запознаване със заповедта за извършване на проверка и покана за даване на писмени обяснения с рег. № 2372р-9341/16.06.2016 г. пред комисията, назначена за извършването й.

На 16.06.2016 г. мл. инспектор Л. Н. е представил писмени обяснения, в които поддържа, че по лекарска препоръка използва очила хелеоматик - затъмнени, по всяко време на денонощието, както и че не спал по време на работа и е бил в състояние да реагира във всяка ситуация на пътя. Към обясненията са приложени медицински документи, с препоръка да носи затъмнени очила.

Проверката е приключила със справка рег. № 2372р-9737/24.06.2016 г., в която комисията е приела, че мл. инспектор Л. Н. през обсъждания период на 23.12.2015 г. седи на предната лява седалка на служебния автомобил, като за времето 05, 31 часа до 06, 10 часа поставя върху очите си тъмни слънчеви очила и стои почти неподвижно. Комисията е достигнала до извод, че от записа не може категорично да се потвърди, че служителят спи. Комисията е приела, че действията на мл. инспектор Л. Н. са в нарушение на чл. 80, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Инструкция рег. № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, т. к. през този период не е изпълнявал служебните си задължения, а препоръката да носи слънчеви очила не е основателна причина да стои почти неподвижно в служебния автомобил и да не участва в осъществяване на контрола на пътното движение, поради което с оглед тежестта на нарушението е предложила служителят да се санкционира с дисциплинарно наказание "мъмрене".

Служителят Л. Н. е бил поканен да се запознае със справката и даде допълнителни обяснения, от която възможност не се е възползвал.

С оспорената пред първата инстанция заповед, с посочено по-горе фактическо и правно съдържание, на служителят Л. Н. е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене".

С оглед тези фактически установявания, подробно описани в обжалваното решение и след като е обсъдил приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

По отношение на процесуалните нарушения на сроковете, в които се налага дисциплинарното наказание, съдът е посочил, че прочитът на правилото на чл. 196, ал. 2 ЗМВР показва обособяване на два етапа: 1. - на откриване на нарушението, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя и 2. - на установяване на дисциплинарното нарушение, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Приел е, че сигналът за наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение е подаден с писмо на Дирекция "Вътрешна сигурност" от 14.01.2016 г., с което директорът на ОД на МВР - [населено място] се е запознал на 25.01.2016 г., а на 05.02.2016 г. вече е бил уведомен за самоличността на извършителя, мястото и времето на извършване на деянието, т. е. от този момент дисциплинарното нарушение се счита за открито. Изтъкнал е, че дори за меродавен да се приеме моментът на предоставяне достъп до видеофайловете, това е сторено на 22.02.2016 година. При това положение, заповед № 317з-2419 от 11.07.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - [населено място] е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 195 ЗМВР, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяната й.

Относно порока по чл. 146, т. 4 АПК, съдът е приел, че с оглед разпределената доказателствена тежест на страните, дисциплинарно наказващият орган не е ангажирал никакви доказателства, че описаното в заповедта поведение на служителят - стоял "почти неподвижно" в служебния автомобил, е довело до неизпълнение на задачата му да следи за спазването на правилата за движение по пътищата и предотвратяване на нарушенията. Изтъкнал е, че не се твърди и няма нормативна забрана при осъществяване на пътния контрол служителите да стоят в служебните автомобили, както и ограничение във времето за това. Посочил е, че не може да се направи категоричен извод, че служителят не е изпълнил задължението си да наблюдава движението, т. к. комисията и съответно - дисциплинарно наказващият орган не е извел категоричен извод, че за процесния период служителят спи, нито, че е имало обстоятелства на пътя, които са налагали някакви активни действия в този момент. При тези съображения, съдът е приел, че вмененото дисциплинарно нарушение на служителя не е доказано, поради което заповедта е материално незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени релевантните за спора обстоятелства, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения:

1. По въпроса за сроковете по чл. 195 и чл. 196 ЗМВР.

С разпоредбата на чл. 195 ЗМВР са регламентирани сроковете, в които компетентният дисциплинарно наказващ орган разполага с правомощието да санкционира дисциплинарно служителите в Министерството на вътрешните работи. С изтичането на сроковете дисциплинарната власт на компетентния орган се преклудира. Издадената след този момент заповед за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради порок по чл. 146, т. 3 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Чл. 195 ЗМВР предвижда два вида срокове, които имат различна продължителност и предназначение, съответно имат различен начален и краен момент. Съгласно ал. 1 на чл. 195 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а ал. 2 на чл. 195 ЗМВР предвижда по-дълъг период от извършване на нарушението - две години, когато извършеното нарушение на служебната дисциплина е тежко. Тежките нарушения на служебната дисциплина са посочени в чл. 203, ал. 1 ЗМВР, като обсъжданото не е измежду тях. В ал. 3 и ал. 4 на чл. 195 ЗМВР са уредени специфични хипотези, които не са относими към настоящия казус.

Едногодишният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР регламентира началото и края на времето, през което дисциплинарно наказващият орган може да накаже дисциплинарно провинилия се служител. Началото му започва от момента на извършване на нарушението и приключва с изтичането на една година, считано от този момент. Поради това, че началният момент се определя и съвпада с обективно съществуващ факт - моментът на извършеното нарушение, в закона не е регламентирано кога се счита за започнал да тече този срок.

В чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР е посочено кога нарушението се смята за открито и установено. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗМВР - открито е, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а ал. 2 на чл. 196 ЗМВР дефинира кога е установено дисциплинарното нарушение - с факта на постъпване на материалите от дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От момента на постъпване на материалите при компетентния орган започва да тече краткият двумесечен срок, в рамките на който органът има възможност да проведе допълнително проучване, да изпълни процедурата по чл. 206 ЗМВР и да наложи дисциплинарно наказание на дисциплинарно разследваното лице.

Прочитът на разпоредбата показва, че установяването на дисциплинарното нарушение и самоличността на извършителя се осъществява и е предмет на дисциплинарното производство. Изрично в текста е предвидено, че тези данни следва да се съдържат не изобщо в административната преписка по случая, а в материалите от дисциплинарното производство. Следователно, първоначално събраните данни за извършеното нарушение и самоличността на извършителя, които са постъпили при дисциплинарно наказващия орган могат да бъдат индиция за тези обстоятелства и основание за извършване на проверка, за образуване на дисциплинарно производство, но с факта на постъпването им при компетентния дисциплинарно наказващ орган не започва да тече краткият срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Този срок започва да тече, когато в рамките на дисциплинарното производство е установено деянието, с присъщите му обективни и субективни признаци и самоличността на извършителя, и тази информация, обикновено обективирана в справка, постъпи при компетентния орган. От този момент дисциплинарното нарушение се счита открито и започва да тече двумесечният срок, в рамките на едногодишния такъв, в който дисциплинарно наказващият орган разполага с правомощието да упражни дисциплинарната си власт.

В обсъждания случай, данните за дисциплинарното нарушение, предмет на оспорената заповед и самоличността на служителя са установени по см. на чл. 196, ал. 1 ЗМВР със справка рег. № 2372р-9737/24.06.2016 г. относно извършена дисциплинарна проверка, образувана със заповед № 317з-1968/08.06.2016 г. относно получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от служители на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - [населено място]. Считано от 24.06.2016 г. дисциплинарното нарушение е открито по см. на чл. 196, ал. 1 ЗМВР и за дисциплинарно наказващия орган е започнал да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. Оспорената заповед е издадена на 11.07.2016 г., т. е. в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Поради това изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в издаване на оспорената заповед при преклудирана дисциплинарна власт на компетентния орган, които са основание за отмяната й по чл. 146, т. 3 АПК, е неправилен. Съдебната практика, на която се позовава решаващият съд при формиране на правните изводи за порок по чл. 146, т. 3 АПК на оспорената заповед, е по друг приложим закон и при различни фактически обстоятелства.

2. По правилността на изводите за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

Неправилен е изводът на съда за това, че дисциплинарната простъпка, за която е санкциониран служителят, не е доказана. Изложените фактически обстоятелства в оспорената заповед кореспондират изцяло на доказателствения материал. В справката, цитирана по-горе изрично е отбелязано, че служителят поставя тъмните очила и стои почти неподвижно за процесния период. Това поведение на служителя правилно е възприето от дисциплинарно наказващия орган като несъответно на очакваното изпълнение на служебните задължения, предвидени в чл. 80, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Инструкция рег. № 8121з-749/20.10.2014 г. Доводите на служителя, свързани със здравословното му състояние са израз на защитната му позиция и не обуславят извод за липса на нарушение. Не могат да бъдат споделени съображения на съда, свързани с фактическата обстановка към момента на извършване на нарушението и разбирането, че няма пречка служителите на стоят в служебния автомобил. На първо място, служителят не е наказан, защото е седял в автомобила и в дисциплинарната преписка поведението му изобщо не е обсъждано в този контекст. На следващо място, дали служителят би могъл да наблюдава пътното движение, седейки в автомобила по начина, описан в заповедта, при конкретната ситуация е въпрос, относим към тежестта на нарушението. Обстоятелството каква точно е била пътната обстановка през този период също би могло да бъде релевантно към оценката на тежестта на нарушението, но не и към преценката извършено ли обсъжданото нарушение на служебните задължения. Професионално отговорното поведение на служителите изисква да изпълняват задълженията си по осъществяване на пътен контрол по време на дежурство в предписания в нормативната уредба и вътрешните правила начин. В случая, макар и за кратък период и при незначително отклонение по см. на чл. 198, ал. 2 ЗМВР, тези задължения не са били изпълнявани в необходимия обем и начин от служителя, за което е санкциониран дисциплинарно. Дисциплинарно наказващият орган правилно е отчел релевантните за вида на дисциплинарното наказание факти и е наложил най - лекото предвидено в закона по чл. 198, ал. 1ЗМВР - "мъмрене" за срок от един месец.

Предвид изложеното, съдът неправилно е приел, че обжалваната заповед № 317з-2419 от 11.07.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - [населено място] е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли първоначалната жалба на ответника по касация Л. Н. Н. срещу оспорената заповед № 317з-2419 от 11.07.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - [населено място].

С оглед този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закон за прваната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, Л. Н. Н. следва да заплати на Областна дирекция на МВР - [населено място] сумата 200лв., общо за двете инстанции, за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2010 от 31.10.2016 г. по адм. дело № 1836/2016 г. на Административен съд - Пловдив и вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Н. Н. против заповед № 317з-2419 от 11.07.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - [населено място], с която, на основание чл. 198, ал. 1 и 2 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец.

ОСЪЖДА Л. Н. Н. да заплати на Областна дирекция на МВР - [населено място] сумата 200лв., общо за двете инстанции, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.