Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б. против решение № 744/27.09.2017 г., постановено по адм. д. № 325/2017 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Н. Р., лично и като представляващ [фирма] против заповед № ОА-97, от 15.02.2017 г. на кмета на община Б., с която, на осн. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "Търговска сграда - метален павилион", находящ се в УПИ [номер]-за административна и търговска дейност, кв. [номер] по РП на [населено място]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. приемайки безкритично заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, е формирал неверни правни изводи.

Основателно е възражението на касатора, че преценката на решаващия съд относно характера на процесния обект като преместваемо съоръжение по чл. 56, ал. 1 ЗУТ е неправилна. Процесният павилион не е изграден при действието на ЗУТ, а при действието и съобразно нормата на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ отм. като временна постройка за търговски нужди. Чл. 120а на същия правилник касае преместваеми временни постройки, за които се издава разрешение за поставяне, а не строително разрешение, както е в настоящата хипотеза.

Режимът за изграждане на даден обект определя приложимия ред за премахването му, ако са налице предпоставки за това. В случая се касае за временен строеж по смисъла на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ отм. , по отношение на който строителните книжа, доколкото такива са издадени за обекта, на основание § 50а ПЗРЗИДЗТСУ (ДВ бр. 124/1998 г.), са загубили действие. Не са събирани доказателства за проведена процедура по § 17 ПЗРЗУТ.

По всички тези въпроси мотиви не са изложени, с оглед направената преценка за незаконосъобразност на процесната заповед, която е отменена като незаконосъобразна само защото съдът е преценил, че обектът има характер на преместваем по см. на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, който предполага друг ред за премахване, ако не отговаря на законовите изисквания. В тази връзка тази инстанция не би могла да извърши контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Необходимо е делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който, съобразно изложените мотиви да събере доказателства и да изложи мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт.

С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 744/27.09.2017 г., постановено по адм. д. № 325/2017 г. по описа на Административен съд София област и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на същия съд от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.