Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ф. Н. от гр. [населено място], против решение № 1119 от 23.06.2017 г. по адм. д. № 951 по описа за 2016 г. на Административен съд -Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-84 от 05.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П..

Изложените подробни съображения за необоснованост, неправилно прилагане на т. 53б от ПКТП отм. и т. 23 от НКТП (чл. 2) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е решение № 2153-15-84/05.04.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / протокол № 2140-15-79/03.02.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на М. Ф. Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години.

След извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства (удостоверения от осигурителя, вписвания в трудова книжка, съдебно-автотехническа експертиза и др.) Административен съд - Пловдив е обосновал...