Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. З против решение № 219/19.07.2017 г., постановено по адм. д. № 85/2017 г. по описа на Административен съд С. З. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] против заповед № 10-00-197/07.02.2017 г. за премахване на временни преместваеми обекти. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, е достигнал до неверни правни изводи.
В случаите на издаване на заповед по чл. 57а от ЗУТ, административният орган е длъжен да установи освен липсата на надлежно издадено разрешение за поставяне на преместваемия обект, също и субектът, чието е задължението за премахване на обекта. Съобразно нормата на чл. 57а, ал. 4 от ЗУТ адресат на заповедта е: 1. извършителят или собственикът на обекта и 2. собственикът на имота в посочената поредност. Установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила.
В случая са събрани необходимите данни, свързани със собствеността и поставянето на процесните обекти. В съдебното заседание, проведено на 09.05.2017 г. жалбоподателят Д. Б. изрично е заявил, че преместваемите обекти са негова собственост, които той е купил и има договор за продажба в тази връзка. В подкрепа на това изявление са показанията на разпитаната по делото...