Образувано е по касационна жалба от М. С. Й., действаща като майка и законен представител на малолетното дете А.-Р. А. С., ЕГН [ЕГН], и от А.-Р. А. С., подадена чрез пълномощника адвокат М. Г., против решение № 844 от 08.01.2018 г. по адм. дело № 975/2017 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на А.-Р. А. С., действаща чрез законния си представител М. С. Й. срещу Заповед №ЗД/Д-Х-163 от 21.08.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”– Хасково.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Х., чрез юрисконсулт В. оспорва жалбата, като излага подробни съображения за правилност на решението в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
С обжалваното решение на Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на А.-Р. А. С., действаща чрез законния си представител М. С. Й. срещу Заповед №ЗД/Д-Х-163 от 21.08.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”– Хасково, с която е наредено ползването на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ към ЦОП Хасково на детето А.-Р. А. С., като дългосрочна социална услуга. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Приел е, че са налице предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), тъй като майката пренася съществуващото напрежение между нея и бащата върху детето, в резултат на което нарушава връзките му с бащата. Решение е правилно.
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 764/08.12.2016 г., влязло в сила на 16.01.2017 г., е уредено упражняването на родителските права над малолетното детет А.-Р., родено от фактическото съжителство на майката М. Й. и бащата А. С.. Родителските права са предоставени на майката, като са регламентирани срещите на детето с другия родител. На 14.02.2017 г. в отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Хасково е постъпило уведомление от Районен съд Хасково за заведено изпълнително дело за принудително предаване детето А.-Р. от майката на бащата поради неизпълнение на съдебното решение за контакти на детето с бащата, насрочено на 17.02.2017 г. На 15.02.2017г. е проведена среща в отдел „Закрила на детето” с майката М. Й. във връзка с изпълнително дело, като е консултирана за необходимостта от ползване на подкрепа от страна на специалист. С молба от същия ден майката е поискала да ползва социална услуга – психолог, назначен от ЦОП – Хасково. С Молба от 16.02.2017г. до Директора на ДСП-Хасково бащата на детето А. С. също е заявил желание да ползва социална услуга – психологическа подкрепа и консултиране към ЦОП – Хасково. На 17.02.2017г. от социален работник е изготвен е Доклад-предложение за ползване на социална услуга „Семейно консултиране” към ЦОП-гр. Х. за детето, като е издадено направление за ползване на социални услуги.
На 27.03.2017г. в ДСП-Хасково е постъпило писмо от Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд Хасково, с което на основание чл. 528 ал. 4 от ГПК е изпратено искане за съдействие във връзка с изпълнение на съдебно решение относно осъществяване на срещи с другия родител – бащата. На 07.04.2017г. е изготвен Социален доклад за оценка по постъпилия сигнал. Според изложеното в доклада към момента на изготвянето му услугата, към която са били насочени родителите и детето е действаща като родителите са снижили напрежението помежду си, договорили са се във връзка с детето като детето е започнало да контактува с бащата и извън регламента на съдебното решение, в което са уредени срещите му с последния. В доклада е дадено заключение, че към момента не е констатиран риск за детето, което не налага откриване на случай в отдел „Закрила на детето” (ОЗД).
С писмо изх.№СГ/Д-Х/86-002/10.04.2017г. Директорът на ДСП-Хасково е уведомил ДСИ при РС-Хасково за декларирано изявление от бащата, че поради липса на проблеми към момента, свързани с осъществяването на срещи с детето си, има намерение да оттегли претенциите си по образуваното изпълнително дело. С писмо вх.№ДК/Д-Х-113/21.04.2017г. в ДСП-Хасково е постъпила информация от ЦОП – Хасково по случая на детето А.-Р., че случаят се затваря, поради отказ на майката за контакти с ЦОП и поради постигнато споразумение между родителите на детето за осъществяване на контакти с бащата. На 12.05.2017г., е осъществено консултиране на бащата от социален работник по ЗЗДет и СК във връзка със започнала работа по случая в ОЗД и за събиране на информация по нови обстоятелства. В протокола е посочено, че от 1 месец бащата не е имал срещи с детето. Съставен е формуляр за приемане на устен сигнал №СИГ/Д-Х/129 от 12.05.2017г., който е възложен на социален работник за проверка в 10-дневен срок. Видно от протокол за проведена среща от 16.05.2017г., е осъществено от социален работник консултиране по ЗЗДет и СК бащата и майката, като е отразено че двамата родители са се разбрали да изпълняват съдебното решение, което ще бъде проследено и при неизпълнение, ще се насочат за работа в ЦОП.
На 17.05.2017г. е изготвен Социален доклад за оценка на постъпил сигнал. Социалният работник е дал становище, че следва да се отвори случай за детето А. -Р., поради променливо поведение от страна на родителите, което може да се окаже предпоставка за проблеми в поведението на детето в бъдещ план. Дал е препоръки за предприемане на мярка на закрила по чл. 23 от ЗЗДет, за оказване на подкрепа и съдействие на двамата родители и детето във връзка с нормализиране на отношенията между тях и връзката родител-дете, а при необходимост – насочване за ползване на социална услуга. На 06.06.2017г. е изготвена Оценка на случая, а на 14.06.2017г. Социален доклад по случая във връзка с предприемане на мярка за закрила по чл. 4 т. 1 от ЗЗДет, както и План за действие.
На 16.06.2017г. е проведена среща на социални работници с бащата с цел запознаване с плана за действие и оценката на случая и консултиране на бащата по ЗЗДет, СК и социалните услуги в общността. С писмо изх.№ СЛ/Д-Х/537-001/19.06.2017г. е отправена покана до майката за среща на 23.06.2017г. в ОЗД за запознаване с плана за действие и оценката на случая. На 21.08.2017г. е проведена среща по повод преглед на план за действие от 14.06.2017г., резултатите от която са обективирани в Протокол от същата дата. Видно от същия, не е изпълнена заложената в т. 2.3 от плана за действие цел - Подпомагане и подкрепа в договарянето между родителите във връзка с изпълнение на съдебното решение за срещи на детето с другия родител. По отношение на заложената в т. 3 от плана за действие краткосрочна цел – оказване подкрепа на детето, в протокола е посочено, че детето е консултирано само веднъж като майката отказва да сътрудничи на ОЗД и това усложнява изпълнението на следващите, заложени действия по краткосрочна цел 3. Направена е оценка на изпълнението на плана на действие като е посочено, че изпълнението на поставените задачи се осъществява с големи затруднения, поради несътрудничество от страна на майката. Отразено е, че детето е негативно настроено спрямо баща си и отказва контакти с него, прекъснати са контактите на детето с бащата. Направено е предложение 1. да бъдат издадени заповеди за ползване на социална услуга към ЦОП за двамата родители и детето и 2. Майката да подпомага осъществяването на срещите на детето с баща му, изпълнявайки регламента на съдебното решение за контакти с другия родител.
След извършения преглед на плана за действие, на 21.08.2017г. е изготвен социален доклад със следните препоръки: 1. предприемане на мярка за закрила по чл. 4 т. 1 от ЗЗДет; 2. Оказване подкрепа и съдействие на двамата родители и детето във връзка с нормализиране на отношенията между родителите и връзката родител-дете; 3. При необходимост насочване за ползване на социална услуга. С. З №ЗД/Д-Х-161 от 21.08.2017г. и № ЗД/Д-Х-162 от 21.08.2017г., издадени от Директора на ДСП – Хасково, е наредено ползване на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа” към ЦОП – Хасково на майката М. Й., съответно на бащата А. С., като дългосрочна услуга. С. З № ЗД/Д-Х-163 от 21.08.2017г. Директорът на ДСП-Хасково е наредил ползване на тази социална услуга и на детето.
С писмо изх.№ СЛ/Д-Х/537-002/22.08.2017г. Директорът на ДСП-Хасково е уведомил Директора на ЦОП-Хасково за отворен случай за детето,, като е изразил становище, че двамата родители и детето се нуждаят спешно от намесата на специалист психолог, който да подпомогне и улесни връзките, както между родителите, така и връзката на детето с отсъстващия родител. На 01.09.2017г. майката е подала молба за издаване на съдебна заповед за защита по ЗЗДН, по която е било образувано гр. д.№2241/2017г. по описа на РС-Хасково. Видно от Определение № 1080/01.09.2017г. по гр. д.№2241/2017г. по описа на Районен съд Хасково, бащата е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо майката и по отношение на малолетното дете, като му е забранено да приближава пострадалите, както и жилището, което обитават, [ЮЛ] в гр.[населено място] и [фирма]-[населено място], до приключване на производството.
От правна страна, в разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗД е посочено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Ползването на социална услуга в случая е наредено като вид мярка за закрила по смисъла на чл. 23 от ЗЗДет. За да пристъпи към подобна мярка, административният орган се е позовал на влошените отношения между родителите на детето. Между родителите съществува неразбирателство и напрежение, за които всеки от тях допринася с поведението си. От една страна изостряне на отношенията между тях се дължи на нежеланието на майката да изпълнява съдебното решение, с което е определен режим на срещи на бащата с детето. Неизпълнението на това съдебно решение е довело до образуване на изпълнително дело по искане на бащата. От друга страна, се установява, че бащата проявява агресия към майката на детето, за което са постановени съдебни актове по реда на ЗЗДН (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ). Това поведение на родителите сочи на тяхната емоционална незрялост и липса на адекватна преценка как това ще се отрази върху психиката на малолетното им дете. Правилно съдът е приел, че съществуващото между тях напрежение се пренася върху детето, в резултат на което е нарушена връзката му с бащата. Безспорно в случая е установено, че първоначално изявеното от родителите на детето желание за ползване на социална услуга е оттеглено и са налице предпоставките по чл. 20 ал. 4 т. 1 от ППЗЗДет за издаване на заповед за ползване на предложената социална услуга. Съобразно променливото поведение на родителите, което е предпоставка за евентуални проблеми в поведението на детето в бъдеще, както и с цел предотвратяване на отчуждаването на детето от бащата, социалният работник е предложил по отношение на детето да се предприеме мярка за закрила, вкл. чрез насочване за ползване на социална услуга – „семейно консултиране и подкрепа”. Принудителните административни мерки освен преустановителни, могат да бъдат и превантивни, като в този случай целта им е да се предотвратят вредните последици от определени действия или поведение.Ето защо изложените оплаквания за нарушение на материалния закон са неоснователни.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 844 от 08.01.2018 г. по адм. дело № 975/2017 г. на Административен съд Хасково. Решението не подлежи на обжалване.