Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. С. С. от гр. [населено място] против решение № 1633 от 17.10.2016г., постановено по адм. д. № 1100по описа за 2015г. на Административен съд - Бургас. Р. оплакване за неговата неправилност поради нарушение наматериалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

Ответникът - Областна дирекция на МВР гр. [населено място] оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество.

С обжалваното решение Административен съд Бургас е разгледал по същество и е отхвърлил иска на Н. С. С. против Областна дирекция на МВР [населено място], предявен на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 1000 лв, произтичащи от забавяне в изплащането на дължими обезщетения по чл. 234 от ЗМВР след прекратяване на служебно правоотношение със заповед № 733/16.02.2015г. Съдът е приел, че С. З № УРИ 251з-733/16.02.2015 год., на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и заявление УРИ 769р-562/05.02.2015 год., ВПД Директор на ОД на МВР [населено място] е прекратил служебното правоотношение на ищеца като младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР [населено място], поради придобиване право на пенсия, при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване – по искане на служителя, считано от датата на...