О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 336

София 29.01.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение закрито заседание през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: Д. П. Б. Д. .

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2003 по описа за 2024г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Д. П. А., чрез процесуалния представител адвокат Б. и от „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация, представлявано от ликвидатора В. против въззивно решение № 1177 от 10.11.2023г. по в. гр. д. № 1192/2022г. на Окръжен съд Бургас, с което частично е отменено решение № 978 от 9.04.2020г. по гр. д.№ 7480/2018г. на Районен съд Бургас в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за сумата над 3 040.77лв. до присъдените 26 542.50лв. и в частта за определените разноски и такси и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Д. П. А. иск за осъждане на „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация да му заплати посочената сума над 3 040.77лв. до 26 542.50лв., ведно със законната лихва, която сума представлява обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като е потвърдено решението в частта за присъждане на сумата от 3 040.77лв. и са присъдени разноски. Посочено е, че решението в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до 40 000лв. е влязъл в сила. Решението е постановено при участието на ЗАД“Б. В. И. груп“ [населено място], П. В. В., Р. М. М., С. Р. Г. и Я. М. Д. в качеството им на трети лица помагачи на ответната страна „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 29 от 28.07.2022г. по гр. д.№ 1478/2021г., състав на ІV г. о. на ВКС е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане. След отговор на въпрос, касаещ приложението на чл.201, ал.2 КТ, касационният състав е приел, че в „случая поведението на работника съставлява проява на груба небрежност“, доколкото той е допуснал нарушения на Правилника на вътрешния ред и изискванията на нормативните актове по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана /т.5.1.2.12/, както и пропускателния режим, установен в Наредба за организацията и ръководството на пропускателния и вътрешнообектов режим в „Л. Н. Б. АД /т.5.1.2.30/, в частност т.4.5.5.3 от Правилника за осигуряване на промишлена безопасност, охрана на труда и опазване на околната среда при изпълнение на дейности от външни организации в „Л. Н. Б. АД, според които на работниците се забранява да нарушават установения маршрут на движение. Според състава –за да се определи конкретна степен на съпричиняване – е необходимо установяване на допълнителни обстоятелства, за които е необходимо назначаване на експертиза. В тази връзка са дадени задължителни указания – същата да бъде извършена на „мястото на злополуката при условия максимално близки до тези“, при които тя е осъществена, а именно: „при разполагане на шланга на помпата в технологичния канал и включването й, за да се установи каква е видимостта в помещението при активен режим на работа на съоръжението и възможно ли е поставянето на защитни ограждания, докато то работи“. Отделно, касационният състав е дал указания за общо определяне на дължимото обезщетение с включване на сбора на претърпените имуществени и неимуществени вреди, от който сбор следва да се приспаднат всички получени от пострадалото лице обезщетения за временна нетрудоспособност /които в случая възлизат на 19 501.73лв./

След връщане на делото, въззивния съд е допуснал посочената експертиза, но не е възприел заключението й с оглед приетото като доказателство - писмо от „Л. Н. Б. АД, съгласно което – от години използваната през 2017г-.вакуумна помпа не се използва, а дейността по събиране на сяра се осъществява ръчно, с лопати, събирането е в чували, които се извозват с мотокар. Въззивният съд е приел за обективно невъзможно пресъздаването на условията, при които е настъпила злополуката и за невъзможна преценката каква е била видимостта в помещението, дали вакуум помпата е била в работен режим и дали тя е създавала запрашеност, както и дали е било възможно поставянето на ограждение. Приел е 20%съпричинавяне от страна на пострадалия и след приспадане на полученото обезщетение – съобразно дадените указания – е присъдил обезщетение от 3 040.77лв.

При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът Д. П. А. се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, изр. последно ГПК, поставяйки следните три групи въпроси: 1.“Когато съдът присъжда обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване, съгласно чл.200, ал.3? Посочва, че към настоящия момент по въпроса е установена противоречива съдебна практика, което е довело до образуване на т. д.№ 1/2023г. на ОСГК на ВКС, което понастоящем е висящо, 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства при постановяване на акта си и то във връзка с твърденията и възраженията на страните? Позовава се на противоречие на въззивния акт с множество решения на ВКС, които посочва и прилага. Друг въпрос не е формулиран, както и не са изложени доводи, във връзка с твърдяната очевидна неправилност, 3. Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, по смисъла на чл.52 ЗЗД и какви са критериите при определяне на дължимото обезщетение при настъпило тежко увреждане, в резултат на трудова злополука? Твърди противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/1968г. и постановени решения на ВКС.

В изложението към касационната си жалба, касаторът „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Длъжен ли е бил въззивният съд да прояви процесуална активност и да потърси други, разрешени от закона, доказателствени средства, за да изясни механизма за настъпване на трудовата злополука, заради което е било върнато делото, когато указаните от ВКС са били невъзможни?, 2. Длъжен ли е бил въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази със своевременно заявените от страните искания и възражения, касаещи механизма на трудовата злополука?, 3. Съществува ли правна възможност за въззивния съд да не се съобрази с дадените от ВКС указания? Как следва да се възприемат правните изводи на въззивния съд, които са базирани на неизяснени и спорни обстоятелства, противоречащи на дадените от касационната инстанция указания?, 4. При определяне на процента на съпричиняване заради констатирана, допусната от пострадалия груба небрежност, длъжен ли е съдът да вземе пред вид цялостното поведение на лицето в деня на злополуката и всички допуснати от него нарушения на правилата за безопасна работа, както и условията, при които те са извършени? и 5. При определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе пред вид не само доводите на пострадалия, но и на ответника, както и представените от последния доказателства, като ги подложи на анализ?

Настоящият съдебен състав намира, че – с оглед дадените в ТР № 8 от 7.05.2014г. по т. д.№ 8/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения - следва да спре производството по делото до постановяване на Тълкувателно решение по т. д.1/2023г. на ОСГК на ВКС. Това е така, защото предмет на същото е даване на отговор на въпрос, идентичен с първият въпрос, поставен от касатора Д. П. А., а именно: „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ?“ В цитираното ТР № 8 от 7.05.2014г. по т. д.№ 8/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че съставите на ВКС са длъжни да спрат производството по делото, на основание чл.292 ГПК, не само когато самите те са констатирали противоречие в практиката на ВКС и са сезирали съответното Общо събрание, но и когато това сезиране вече е осъществено от друг състав, като производството по касационното дело трябва да се спре преди да се вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, защото преодоляването на противоречието ще бъде от значение за изхода на първата фаза на касационното производство.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по гр. д.№ 2003 по описа за 2024г. на Върховен касационен съд до постановяване на Тълкувателно решение по т. д.1/2023г. на ОСГК на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :