Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. Д., от [населено място], област В. против решение № 29 / 02.02.2017 г. по адм. дело № 604 / 2016 г. на Административен съд – гр. В.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 14, ал. 3 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. [населено място] не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице наведените от касатора касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като фактическите основания на издадената заповед се съдържат освен в нея, но и в приложения към административната преписка констативен протокол. Налице е недобросъвестност при получаването на семейните помощи поради недеклариране на доходи на семейството.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 29 / 02.02.2017 г. по адм. дело № 604 / 2016 г. Административен съд – гр. В. е отхвърлил жалбата на В. А. Д., от [населено място], област В. срещу заповед № РД 01 0076 / 12.10.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. [населено...