Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Пловдив (ДСП – Пловдив ) против Решение № 1634/12.10.2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1336/2017 г. Твърди се, че с това решение съдът е отменил заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/5664/01.02.2017 г. на директор ДСП - Пловдив в частта, с която се отказва изплащането в двоен размер на добавката по смисъла на чл. 42 г, ал. 1 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ). Изложените доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ и необоснованост. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира отмяна на оспорения от него съдебен акт.
Ответникът по касация - И. П. К. с писмено становище по делото от 06.03.2018 г., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е заповед №ЗИХУ 32/Д-РВ/5664/01.02.2017 г. на директора на...