Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на [ЮЛ], чрез процесуалния му представител адв. Ц. Ц., против решение № 3999 от 13.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2477/2016 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 24 състав, с което по жалба на М. Д. е отменено негово решение № 1 от 29.01.2016 г. и преписката е върната за ново произнасяне от председателя, по заявление за достъп до обществена информация № 474 от 15.01.2016 г., подадено от М. Д..

В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на постановеното съдебно решение, като постановено по недопустима жалба - подадена против акт, който няма характер на административен, съответно изключен от приложното поле на чл. 120 от Конституцията на Р. Б (Конституцията) - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, алтернативно за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението или отмяната му като неправилно. Претендират се разноски.

Ответникът - М. Д., в подробно писмено становище и в с. з. по същество оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред състава на АССГ е решение № 1 от 29.01.2016...