Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.С и С.С, чрез адв. Г.П против решение № 362/19.02.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3495/2017 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002296/11.11.2017 г. издадена от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за нарушение на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Касаторите считат, че АУАН на процесното нарушение, не се ползва с доказателствена сила. На основание чл. 219, ал. 1 АПК представя влязло в сила решение № 1210/25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1273/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

Ответникът - началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив - не се представлява в касационното производство и не е изразил становище по касационните доводи.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е била принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС...