Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/.

Образувано е по касационната жалба на „Кронос груп инвест“ АД, ЕИК 103764118 със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „А. Кв“ № 17Б, ет. 2, ап. 49А, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Р, против решение № 84/25.06.2018 г. на Административен съд /АС/ – Шумен, постановено по адм. д. № 105/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 4953-1/04.12.2017 г., издаден от Б.В, старши специалист в звено „Местни данъци и такси“ към община В. П, потвърден с решение № 23/20.02.2018 г. на ръководителя на звено „Местни данъци и такси“ при същата община, в оспорената му част.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - ръководителят на звено „Местни данъци и такси“ при община В. П - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. Б по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба...