Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на полицейски инспектор към Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 6657/14.11.2017 година на Административен съд София град по адм. д. № 10683/2017г., изменено с решение № 7649/12.12.2017 година по номира на същото дело, с които съдът е отменил по жалба на М.Д от [населено място] негова Заповед № 17 – 4332-004786/31.07.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата и е осъдил СДВР да заплати на Димитрова направените разноски по делото. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Намира за неправилен извода на административния съд, че органът не е изложил мотиви за вида на наложената принудителна административна мярка, както и за срока на същата. В хипотеза на чл. 171, т. 2а ЗДвП органът действал при условията на обвързана компетентност, като същият нямал право да избира между няколко мерки. Законодателно решение /в относимата към датата на извършване на деянието хипотеза/ е, при управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ налагане на процесната ПАМ, а именно – прекратяване на регистрацията на МПС. Органът нямал възможност да избира между законодателно предложени няколко мерки, за да излага мотиви за законосъобразността, ефективността и съответствие на избраната от тях с целта на закона. По отношение на срока на мярката, същият бил на минимума от шест месеца, което, според касатора, определя като неправилни изводите на съда по жалба на собственика на автомобила, че съдът не може да извърши преценка за ефективността предвид липсата на мотиви за избрания срок на мярката. Касаторът мотивира наличието на материалноправните предпоставки за налагане на мярката. Адресатът на мярката, а...