Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Н от [населено място], чрез адв.. И като процесуален представител, против решение № 50 от 02.05.2018 г., постановено по адм. дело № 34/2018 г. по описа на Административен съд - Търговище. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му.
Ответникът – началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР -Търговище не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д.Н против заповед № 18-1292-000080 от 07.02.2018 г. на началник група "МПС, водачи и административно-наказателна отговорност" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Търговище, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в установената форма съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод за доказаност на материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно.
Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е валиден акт като издадена от компетентен орган. Съдържа изискуемите реквизити. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за прилагане на ПАМ и е цитирал относимата правна уредба. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на установената процедура.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Оспорената пред съда заповед е основана на констатациите в акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 07.02.2018 г., издаден срещу жалбоподателя за това, че на 07.02.2018 г. е управлявал моторно превозно средство, собственост на трето лице, под въздействието и след употреба на наркотични вещества или техни аналози - бензодиазепини, установени по надлежния ред с алкотест дрегер 5000 с посочен фабричен номер и тестова касета. Издаден е талон за медицинско изследване.
По делото е установено, че на жалбоподателя е било назначено лечение с диазепам, който е от групата на бензодиазепините. Ответникът не оспорва обстоятелството, че резултатът от извършения при проверката тест може да се дължи само на прием на посочения лекарствен продукт.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП се забранява управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В ЗДвП не е дадена легална дефиниция на понятията наркотично вещество и негов аналог. Правилно съдът при определяне на съдържанието им е съобразил дефинициите, съдържащи се в § 1, т. 11 и т. 17 от ДР на ЗКНВП (ЗАКОН ЗА К. В. НЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ) (ЗКНВП). Като "наркотично вещество" е определено всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. "Аналог" означава всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.
Диазепамът е от групата на бензодиазепините, които са рискови вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗКНВП, включени в приложение № 3 към посочената разпоредба съгласно Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (редакция, ДВ, бр. 70/2015 г.). При тази нормативна регламентация изводът на съда, че лекарственият продукт диазепам притежава характеристиките на наркотично вещество, е законосъобразен. Правилно е заключението, че установените от органа факти обосновават наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП.
Настоящият състав напълно споделя изводите на съда, че забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не предвижда изключения по отношение на лекарствените продукти в хуманната медицина, след като те отговарят на характеристиките на наркотично вещество или негов аналог. Целта на забраната е да не се допуска управление на МПС след употреба на вещества, които влияят на състоянието, възприятията и реакциите на водача. Нормата не намира приложение само по отношение на забранените вещества, а се отнася и за тези, които макар и разрешени за употреба попадат в дефинициите по ЗКНВП.
Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдапроизводствените правила. В случая е налице положителна проба, отчетена със съответното техническо средство, с оглед на което правилно е прието, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Не е спорно по делото, че лекарственият продукт диазепам е от групата на бендодиазипините, който е регистриран и е разрешен за употреба, както и че се приема от жалбоподателя във връзка с негово заболяване по лекарско предписание. Затова установяването на тези обстоятелства със съдебно – медицинска експертиза не е било необходимо и правилно искането за назначаването й е оставено без уважение като неоснователно. Посочените от жалбоподателя въпроси, свързани със съставките на лекарственото средство, са неотносими към спора. По делото е приложена листовка за лекарството диазепам актавис и писмени доказателства относно здравословното състояние на водача, поради което установяването на твърдените от него факти не са налагали използването на специални знания. Правилно съдът е приел, че независимо от източника на установеното вещество бензодиазипин забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е приложима.
Предвид изложеното и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 02.05.2018 г., постановено по адм. дело № 34/2018 г. по описа на Административен съд - Търговище. Решението е окончателно.