Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” –В. Т при ЦУ на НАП срещу Решение № 332 от 16.07.2018г., постановено по адм. дело № 85 от 2018г. по описа на Административен съд – В. Т.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, както и не е съобразил ангажираните доказателства за размера на задълженията, за които на ревизираната е вменена отговорността по чл. 19 ДОПК. Сочи, че решаващият състав не му е дал указания, че следва да ангажира доказателства за размера на непогасената към 06.10.2017г. главница и следващата се лихва за забава. Намира, че е установено, че са предприети всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник-задълженото юридическо лице, но те са се оказали безуспешни. Акцентира върху обстоятелството, че е предявен иск по чл. 216, ал. 2 ДОПК за обявяване спрямо държавата на недействителността на покупко - продажбата на процесния недвижим имот, като прилага като доказателство копие от исковата молба. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Б. Форменти от гр. [населено място], чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – В. Т е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт №Р-04000417000562-091-001/06.10.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение №13/19.01.2018г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Т, с който на основание чл. 21, ал. 1 от ДОПК е ангажирана отговорността на Б. Форменти за непогасените публични задължения на „Б. Д Ви Си“ ЕООД – гр. С. в размер на 77 009, 78 лв. главница и лихви за забава в размер на 75 507, 50 лв. по ЗДДС и по ЗКПО в общ размер на 11 899, 40 лв. главница и лихви - 4 802, 62 лв.
За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна :
Ревизираната е едноличен собственик на капитала и управител на „Б. Д Ви Си“ ЕООД – гр. С.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №199/28.07.2014г., Б. Б. – Форнаменти, в качеството си на управител на „Б. Д Ви Си" ЕООД, е продала недвижим имот на дружеството, представляващ масивна сграда "предприятие за производство на аксесоари за мебели – производствена сграда, състояща се от административна част и производствена част с обща застроена площ от 1247, 40 кв. м“, изградена на етап груб строеж и построена в поземлен имот №015063, целият с площ от 3 600кв. м. за сумата от 53 000 лв. Данъчната оценка на имота е 26 066, 40 лв., а купувач на въпросния недвижим имот е Б. Б.- Форнаменти в качеството си на физическо лице. Относно плащането на цената по сделката, в НА е вписано, че сумата е платима по банков път от купувача на продавача до 2024г. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №186/18.12.2015г., ревизираната е продала горепосочения недвижим имот за сумата от 53 000 лв. на „Форбо" ЕООД, с управител А. Форнаменти – нейн съпруг.
Съгласно получена от Дирекция „Събиране" при ТД на НАП – София информация, за събирането на публичните задължения на „Б. Д Ви Си" ЕООД е образувано изпълнително дело 8419/10.11.2014г., издадено е съобщение за доброволно изпълнение № 8419-000001/13.11.2014 г., връчено на управителя на дружеството с обратна разписка на 10.12.2014г. Към 13.11.2014г., „Б. Д Ви Си" ЕООД има непогасени публични задължения от общо 120 854, 50 лв. – главница и 41 575, 26 лв. – лихви. Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № 1700368/27.09.2013г., с което е наложна обезпечителна мярка „запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки“ на дружеството. В резултат на принудителното изпълнение са издадени разпореждания за изпълнение на запорни съобщения и от дълга са погасени 11 659, 96 лв. Непогасените публични задължения на „Б. Д Ви Си" ЕООД са установени с Ревизионен акт № 231108991/31.01.2012г. и с Ревизионен акт № 231301980/29.05.2013г. И двата РА са били обжалвани, като РА № 231108991/31.01.2012г. е влязъл в сила на 29.09.2015г., а РА №231301980/29.05.2013г. - на 20.01.2016г.
В хода на процесното ревизионно производство е възложена експертиза за определяне на пазарната цена на продадения от „Б. Д Ви Си" ЕООД недвижим имот към датата на извършената продажба. Според вещото лице пазарната стойност на имота е 518 570лв.
При тази фактическа установеност органите по приходите са приели, че е осъществен фактическият състав по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, обуславящ ангажирането на отговорността на ревизираната за задълженията на „Б. Д Ви Си" ЕООД общо в размер на 169 219, 31 лв.
В хода на съдебното производство е проведена СТЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта, справедливата пазарна цена на процесната сграда към 28.07.2014г. възлиза на сумата от 572 400 лв. Прието е и заключение по проведена СИЕ, съобразно което са конкретизирани задълженията на „Б. Д Ви Си“ ЕООД към трети лица към 28.07.2014г.
След анализ на събраните доказателства, твърденията и възраженията на страните, първоинстанционният съд е приел, че между тях не е спорно, че Б. Б. – Форнаменти е управител на „Б. Д Ви Си“ ЕООД, което има публични задължения, установени с влезли в сила ревизионни актове. Безспорно е още, че тези задължения не са платени или погасени на друго основание към датата на издаване на обжалвания РА, както и, че ревизираната, в качеството й на управител на „Б. Д Ви Си“ ЕООД, е извършила отчуждаване на имущество на дружеството, чиято продажна цена е значително по-ниска от пазарната.
Съдът е приел, че спорът се концентрира върху въпросите дали в резултат на тези действия на ревизираната имуществото на дружеството е намаляло и дали поради тази причина не са погасени данъчните му задължения. В тази връзка той е счел, че от обективна страна е релевантна установеността на задължения на дружеството, които са изискуеми и не могат да бъдат събрани в резултат на някое от действията на третото лице, посочени в чл. 19, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а от субективна страна - извършените действия от третото лице да са насочени към такива правни последици и да целят тяхното настъпване.
В частност, първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите не са установили невъзможността да се съберат публичните задължения на „Б. Д Ви Си“ ЕООД, както и, че тази невъзможност е пряка последица от действията на ревизираната. Преценил е, че не е доказан размерът на задълженията, за който управителят на дружеството следва носи отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК. Счел е, че не е установена каузална връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е., че посоченото поведение на управителя е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. Уточнил е, че повече от година след издаването на ревизионните актове за установяване на публичните задължения на „Б. Д Ви Си“ ЕООД не е наложена обезпечителна мярка по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ДОПК спрямо продадения имот. Съобразил е, че извършването на разпоредителната сделка с него е било известно на органите по приходите преди образуването на ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, но действия за защита на правата на държавата като кредитор, вкл. по исковия ред на чл. 216, ал. 2, вр. с ал. 1 от ДОПК не са предприети. Ето защо е достигнал до извода, че не е установено, че задълженията на „Б. Д Ви Си“ ЕООД не могат да бъдат събрани/погасени, нито че тази невъзможност се дължи на ревизираната като управител на дружеството. В обобщение е извел заключението, че не са налице всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството, с оглед на което оспореният РА се явява незаконосъобразен.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Съгласно приложимата към датата на издаване на обжалвания РА редакция на чл. 19, ал. 2 ДОПК - изм. – ДВ, бр. 94/2005г., в сила от 01.01.2016г., който в качеството си на управител на задължено юридическо лице отчужди негово имущество безвъзмездно или по цени, значително по - ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговоря за задължението до размера на намаление на имуществото. Граматическият анализ на визираната норма сочи, че ангажирането на отговорността на управителя на дружеството е обусловено от кумулативната установеност на изискуемите елементи от регламентирания фактически състав.
В случая не е спорно, че Б. Й. Б.- Форнаменти е управител на „Б. Д Ви Си“ ЕООД и именно в това си качество е отчуждила имущество на дружеството по цени, значително по - ниски от пазарните. Безспорно е още, че към датата на продажбата на имота на дружеството, същото има установени публични задължения по два РА, които не са платени или погасени на друго основание към датата на издаване на процесния РА. Независимо, че двата РА на юридическото лице са обжалвани, то по аргумент от чл. 153, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 ДОПК, оспорването им не е спряло изпълнението им, респективно - към датата на продажбата управителят на дружеството е знаел, че то има изискуеми и непогасени публични задължения. Вместо да погаси същите, ревизираната като управител на дружеството се е разпоредила с негов имот на цена, значително по - ниска от пазарната, което пряко сочи към недобросъвестност на Б. Б. - Форнаменти. Тя не само, че е знаела какво е имущественото и финансово състояние на дружеството, но и е прехвърлила имота на себе си, в качеството си на физическо лице и то при клауза в договора за продажба, предвиждаща разрочено плащане на цената до 2024г. Тъй като добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на правата му и изпълнение на задълженията - в това число погасяване на изискуемите публични такива, то поведението на ревизираното лице в случая не може да се квалифицира като добросъвестно.
Противно на приетото от първоинстанционния съд, установените релевантни факти и обстоятелства сочат, че в следствие на отчуждаването на процесния имот патримониумът на юридическото лице е редуциран, като е налице причинно - следствена връзка между разпоредителното действие на лицето и имущественото състояние на задълженото дружество. Несподелим е и изводът, че както в РА, така и в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ не е посочен размерът на задълженията на юридическото лице към датата на издаване на обжалвания РА. Независимо, че е обсъдил констатацията на решаващия орган за размера на непогасените задълженията на „Б. Д Ви Си“ ЕООД към датата на издаване на РА, решаващият състав необосновано е приел, че не е конкретизиран техният размер. Същият е посочен и в изготвената от НАП справка, приобщена към административната преписка и в мотивите на оспорения РА, поради което необосновано е заключението, че не е доказан както размерът на задълженията на дружеството, така и частта от тях, за която следва да отговаря управителят му. Обхватът на неговата отговорност е регламентиран с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, като при пазарна цена на отчуждения имот от 518 570лв., размерът на намаление на имуществото на дружеството покрива целият размер на неговите изискуеми публични задължения. Несъмнено, в резултат на извършеното отчуждаване е настъпило намаляване на имуществото на дружеството и то в значителен размер, с което е осуетена възможността принудителното изпълнение да се насочи върху продадения имот. При липсата на постъпващи суми по запорираните банкови сметки на дружеството и незаплатени към датата на издаване на оспорения РА публични задължения на юридическото лице, настоящият състав намира, че е налице е изискуемата се каузална връзка между поведението на управителя и несъбирането на публичните задължения на представляваното от него дружество, като коментираното поведение на управителя е единствената причина за обсъжданата несъбираемост. В тази връзка несподелим е доводът на първоинстанционния съд, че непредприемането на действия за защита на правата на държавата по исковия ред на чл. 216, ал. 2 ДОПК също е осуетило събирането на вземанията от основния длъжник, а и той се опровергава от приложеното към касационното жалба копие от искова молба до СОС с вх. № 306/15.01.2018г., с която е релевиран иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК. С отчуждаването на процесния имот, управителят на задълженото юридическо лице пряко е препятствал възможността за погасяване на неговите публичните задължения, с оглед на което законосъобразно с РА е прието, че е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения РА бъде отхвърлена.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо на сумата от 8 444.23 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 332 от 16.07.2018г., постановено по адм. дело № 85 от 2018г. по описа на Административен съд – В. Т И В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Форменти от гр. [населено място] срещу Ревизионен акт № Р-04000417000562-091-001/06.10.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение №13/19.01.2018г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Т.
ОСЪЖДА Б. Форменти от гр. [населено място] да заплати на Дирекция „ОДОП“- В. Т сумата от 8 444.23лв. /осем хиляди четиристотин четиридесет и четири лв. 0.23 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.