Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи В. Т, чрез процесуалния му представител гл. юрк.. Б, срещу Решение № 277 от 24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 320/2017 г. по описа на Административен съд В. Т в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на С.А законна лихва върху сумата от 150 (сто и петдесет) лева, считано от 19.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Релевират се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в тази част. Ответната страна – С.А не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд В. Т е осъдил Областна дирекция на МВР В. Т да заплати на С.А сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи платените от него разноски за процесуално представителство по НАХД № 1615/2012 г. по описа на Районен съд В. Т.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на С.А е съставен електронен фиш Серия К № 0013857, издаден от ОД на МВР В. Т за налагане на глоба за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП в размер на 200 (двеста) лева. Електронният фиш е обжалван и с Решение № 162 от 25.02.2013 г., постановено по НАХД № 1615/2012 г. по описа на Районен съд В. Т е отменен. От доказателствата, приложени по това дело е видно, че в производството пред районния съд ищецът е заплатил за адвокатска защита сумата от 150 (сто и петдесет) лева в брой, съгласно сключен договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство.

Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на претенцията. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е установил посочените касационни нарушения.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая изскиумите предпоставки на специални язакон са налице и съдът правилно е взел предвид това при постановяване на съдебния си акт.

Обжалването е свързано със спорния и противоречиво разрешаван въпрос по отношение на дължимата лихва върху присъденото обезщетение.

Някои от съдилищата се придържат към разрешението, дадено с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., постановено по ТД № 3/2004 г. от ОСГК на ВКС, съгласно което: "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.". Това решение не е загубило своето правно значение и до момента не е отменено.

Други състави на съдилищата считат, че началният момент на забавата е датат, на която е подаден иска пред административния съд.

Настоящият съдебен състав сподела мотивите на посоченото по-горе тълкувателно решение, споделени в случая и от решаващия първостепенен съд.

Предвид изложеното изводът на съда, че претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва, считано от влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразния административен акт, е обоснован и законосъобразен. Затова настоящата инстанция счита, че е неоснователен доводът на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 277 от 24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 320/2017 г. по описа на Административен съд В. Т. Решението е окончателно.