Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ.
Образувано е по касационна жалба на Столична община против решение № 4795/17.07.2017г., постановено по адм. д. № 1152/2017г. по описа на Административен съд София-град, с което Столична община е осъдена да заплати на Н.К обезщетение за неимуществени вреди от отменено Наказателно постановление № СИ-Ч-Н-15-26К-225/22.10.2015г. и от отменено Наказателно постановление № СИ-Ч-Н-15-01-274/02.11.2015г., и двете издадени от Директор на столичен инспекторат към СО в общ размер на 1 200 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016г., респек. от 14.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му и отхвърляне на исковете. По същество се сочи, че не са представени доказателства за претърпени неимуществени вреди от Н.К които да са във връзка с отменените две НП. Твърди се че свидетелите не са присъствали при съставяне на двата акта за извършени нарушения, и не са могли да възприемат състоянието на наказаното лице. Сочи се че ако са налице неимуществени вреди то те не са вследствие на съставените НП от страна на Столична община, а такива съставени от органите на полицията. Твърди се още че липсват мотиви на съда относно определените размери на обезщетенията. Претендират се и разноските на две инстанции за юристконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Н.К, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Твърди че решението на Административен съд София-град е правилно и законосъобразно и съдът е постановил своя акт след съвкупна преценка на събраните доказателства и във връзка с материално-правните норми. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба срещу решението, като се сочи че...