Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. - Титова против решение № 1340 от 05.07.2018 г., постановено от Административен съд – Бургас, втори състав, по адм. д. № 922/2018 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касациониня жалбоподател обжалваният съдебен акт не съответства на действителното правно положение. Заявява, че е неправилен извода на съда за приключване на всички изискуеми проверки по заявлението за подпомагане на земеделския производител и развива тезата, че не е било възможно да се пристъпи към оторизация за съответната кампания 2016г., поради извършване на допълнителни проверки, които вече са приключили, извършени са калкулации за бенефициентите и предстои оторизация на сумите. Претендира отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Д.М от [населено място] оспопрва касационната жалба чрез упълномощен адв.. Й, който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за потвърждаване на обжалваното решение, защото е извършено плащане от ответника в голям размер на 27.07.2018 г., въпреки което той твърди в касационната жалба, че продължава да се извършва някакви проверки, които имат значение за допустимостта на заявлението за подпомагане. Изразява становище, че започналото изплащане на суми за кампания 2016г. не освобождава администрацията от задължението й да издаде индивидуален административен акт - уведомително писмо. Претендира разноски, за които представя списък.
Представителят на Върховна административна прокуртура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като на обжалване подлежи уведомителното писмо на компетентния орган – ДФ "Земеделие", с което се отказва или се одобрява финансиране по желаната програма, а в случая липсва произнасяне на административния орган. Според участващия по делото прокурор при всички случаи административният орган се произнася с писмен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК и няма определен законов срок, в който административният орган следва да се произнесе.
Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 1340 от 05.07.2018 г. е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне по заявление УИН: 02/040716/14573 за кампания 2016 г., подадено от земеделския производител Д.М с УРН: 512280; върната е преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне по заявление УИН: 02/040716/14573 за кампания 2016 г., подадено от земеделския производител Д.М с УРН: 512280 в частта по Мярка 10 – "Агроекология и климат", направление "Контрол на почвената ерозия" в съответствие с развитите в решението мотиви, като е определен за това 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт; Държавен фонд "Земеделие" гр. С. е осъден да заплати на Д.М сумата от 1 510, 00 (хиляда петстотин и десет) лева разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Бургас е приел, че в случая административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт - за одобрение или за отхвърляне на заявлението за подпомагане, а при формиран отказ за подпомагане следва задължително да изложи писмени конкретни мотиви за това. Първоинстанционният съд е преценил, че спорният въпрос не може да бъде решен от съда вместо Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, на който единствено е признат статут на национален компетентен орган за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз, тъй като разплащателната агенция е единствена специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на Общата селскостопанска политика. С оглед на това естеството на възникналия между страните спор не позволява решаването му по същество направо от съда, който не може да замести произнасянето на административния орган. От тук е изведено заключение, че жалбата на Д.М се явява основателна и като такава следва да се уважи, а оспореният мълчалив отказ, като неправилен и незаконосъобразен следва да се отмени, след което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се върне на ответния орган за продължаване на административнопроизводствените действия и постановяване изричен акт по подаденото общо заявление за подпомагане за 2016г. с УИН: 02/040716/14573 по Мярка 10 – "Агроекология и климат", направление "Контрол на почвената ерозия".
Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни осонвания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съставът на Административен съд - Бургас точно е констатирал, че е сезиран с жалба против мълчалив отказ на компетентния за това специализиран администартивен орган, който е формиран по редовно подадено заявление за подпомагане за 2016г по Мярка 10 – "Агроекология и климат", направление "Контрол на почвената ерозия". Земеделският производител е депозирал до касационния жалбоподател искане с вх. № 02-020-6500/2727#1/02.02.2018 г., с което е поискал получаване на отговор дали ще получи компенсаторно плащане по визираната мярка и ако не – защо. В искането са изложени аргументи, че за 2016 г. е извършена пълна проверка на цялото стопанство, включително и теренна проверка от Техническия инспекторат на РА и кръстосано съответствие от други контролни органи, без да бъдат установени несъответствия, за което е представил и съответния документ – Доклад за проверка на площи, удостоверяващ резултатите от извършена в периода 15.11.2016 г. до 23.11.2016 г. проверка на място. Ето защо земеделският производител е заявил, че липсва причина, поради която административните проверки за 2016 г. да не са приключени към м. януари 2018 г., като нормативно установените срокове за плащане за кампания 2016 г. отдавна са изтекли. Не е имало спор между страните, че по така входираното искане за плащане, административният орган не е взел отношение, нито се е произнесъл, поради което оспорващият е счел наличието на мълчалив отказ, който е обжалвал, по повод което оспорване е образувано първоинстанционното съдебно производство. Земеделският производител е релевирал твърдение, което се потвърждава от приетата административна преписка, че по повод подадено от него заявление за предходната 2015 г., с писмо от 13.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" са одобрени всички декларирани площи по заявените за подпомагане схеми и мерки, вкл. и по направление "Контрол на почвената ерозия" от Мярка 10 "Агроекология и климат", като с надлежно уведомително писмо от 03.02.2018 г., на лицето е съобщено за извършената оторизация и изплатено финансово подпомагане. При тези безспорно установени данни и след осъществена проверка относно законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ, решаващият съдебен състав правилно е преценил, че отказът е в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд се е позовал на константната съдебна практика, според която по жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания административен акт, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не уважи искането, което е в съответствие с тълкуването и прилагането на нормата на чл. 58, ал. 1 от АПК, която приравнява мълчаливия отказ на изричен такъв. В мотивите на обжалваното решение правилно е съобразено, че Държавният фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Р. Б за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно разпоредбата на чл. 11а от ЗПЗП, и според § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА и същият организира и ръководи дейността и представлява РА, съгласно нормата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП. С оглед на това изпълнителният директор на ДФЗ – РА е материално, териториално и функционално компетентен да издава актове от категорията на поискания със заявлението за подпомагане с УИН: 02/040716/14573 за кампания 2016 г. При тези безспорни данни първостепенният съд законосъобразно е счел, че мълчаливият отказ в това специфично административно производство е недопустим, защото за изпълнение на своите функции РА поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол, на основание Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на РА заявления за подпомагане по образец, по които се извършват административни проверки чрез интегрираната информационна система, като се съпоставят данните от заявленията с данните в регистрите, каквото е изискването на чл. 43 във вр. чл. 37 от ЗПЗП. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37 от горлепосочения закон, който регламентира, че интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място. Условията и реда за подаване на заявленията и етапите на производството са уредени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г., както и в специалните наредби, относими към подпомагането по конкретна мярка или схема. Заявените от първоинционния жалбоподател със заявлението му с УИН: 02/040716/14573 за кампания 2016 г. схеми и мерки на подпомагане са сред посочените в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., в включително и регламентираната в т. 25 - Мярка 10 "Агроекология и климат" (Мярка 10). В цитираната наредба са нормативно уредени различните етапи от административното производство по издаване на краен акт от Разплащателната агенция за одобряване или за отказ за изплащане на субсидия по изброените в нея схеми и мерки за директни плащания. В резултат на извършените проверки, административният орган може да изпрати на кандидата уведомително писмо за отстраняване на установени нередности, като му определи срок за това, който може да бъде и удължаван. Изрично произнасяне от страна на ДФ"Земеделие" - РА се изисква и за финансовото подпомагане по процесната мярка 10 "Агроекология и климат", каквото подпомагане е надлежно заявено от страна на земеделския производител. В разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. изрично е предвидено, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, изпраща на земеделските стопани уведомително писмо за одобрените и неодобрените за участие на площи и животни по мярка 10 "Агроекология и климат", в срок до 30 ноември на годината на подаване на "Заявление за подпомагане, а в ал. 4 на чл. 52 от същата наредба е императивно е предвидено задължение за ДФЗ-РА писмено да информира земеделските стопани за изплатената им финансова помощ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, съгласно който плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Ето защо първоинстанционният съд е извел вярно заключение, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане при условията и по реда на ЗПЗП, задължително приключва с акт - издаване на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно размера на наложените намаления и/или санкции, които следва да са отразени в съответните таблици, поради което за касационния жалбоподател е налице задължение за произнасяне с изричен акт, какъвто по заявлението за 2016г на земеделския стопанин, в частта мярка 10 "Агроекология и климат" не е налице. В конкретната хипотеза административният орган е надлежно сезиран със заявление за подпомагане с Вх. № 18245138 от 20.04.2016 г., което е получило УИН: 02/040716/14573. и по него са извършени указаните в цитираните по-горе норми проверки. Този извод се подкрепя от приложения по делото формуляр за Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016, както и от Доклад за проверка на площи, отразяващ извършената на място проверка в периода 15.11.2016 – 23.11.2016 г. При това положение по делото е било безспорно установено, че от страна на ДФЗ-РА липсва изпратено уведомително писмо за одобрените и неодобрените за подпомагане площи по реда на чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и такова изобщо не е било издадено.
Настоящият съдебен състав констатира, че в касационното производство касаторат е представил докладни записки, обективиращи писмена кореспонденция между директори на дирекции в административния орган, но в нито една от тях няма данни за изпратен препис на заявителя или за някакъв вид уведомяване на земеделския производител за спиране на административното поризводство по реда на чл. 54 от АПК или за удължаване на срока за произнасяне от административиня орган в съответствие с изискването на чл. 57, ал. 8 от АПК.
По отношение на твърдението на касационния жалбоподател и представеното доказателство за започнало изплащане на дължимото финансово подпомагане в полза на земеделския производител по процесната Мярка 10 след постановяване на обжалваното решение, касационният съдебен състав намира, че не оборва изводите на първоинстанционния съд и не се отразява на тяхната законосъобразност. Това е така, защото е безспорно установено, че касаторът дължи изрично произнасяне с волеизявление - акт, който следва да е обективиран в писмена форма и да съдържа задължителни реквизити. Ето защо чрез извършеното плащане на част от сумата не отпада задължението на касатора да издаде изискуемия писмен акт, доколкото чрез извършване на фактически действия по превеждане на суми по сметка не е изпълнено задължението на касационния жалбоподател за издаване и надлежно съобщаване на изискуемото уведомително писмо, на основание на който акт следва да се осъществяват плащанията на заявеното финансово подпомагане за 2016г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основяния по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се остава без уважение. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него разноски - адвокатско възнаграждение. Относно размера му касаторът е зявил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, което съдът намира за основателно. Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и предвид обстоятелството, че в касационния процес спорът е само относно правото, а не относно фактите, настоящият съдебен състав счита, че касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените по делото разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1340 от 05.07.2018 г., постановено от Административен съд – Бургас, втори състав, по адм. д. № 922/2018 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. С., да заплати на Д.М от [населено място] направените в касационното производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.