Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 9б от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ).

Образувано е по касационна жалба на К.Д от [населено място] срещу Решение № 202 от 29.06.2017 г. по адм. дело № 264/2017 г. по описа на Административен съд – С. З (АССЗ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 161-1 от 09.02.2016 г., издаден от орган по приходите при О. Р и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно АССЗ е приел, че възражението на жалбоподателя е за изтекла давност за периода 2010 – 2016 г., тъй като възражението е за периода 01.11.2006 г. – 31.12.2010 г. Като е приел, че предмет на установяване с оспорения АУЗД са задължения за местен данък само за периода от 2011 до 2015 г., АССЗ е постановил необосновано решение, което противоречи на приетите по делото доказателства. Изводът, че възражение за изтекла погасителна давност следва да се направи едва в производството по принудително събиране на публичното вземане е в противоречие с чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да се отмени обжалвания акт. Претендират се разноски

Ответната страна – Началник на отдел „Местни данъци и такси” в Дирекция „Финансово – стопански дейности и управление на собствеността” при община Р. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, за които представя списък.

Представителят на Върховна...