Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по Жалба вх.№ 11765 от 20.07.2022 г., депозирана от К. Я. И., И. В. И. и О. В. И. срещу Решение № 350 от 21.06.2022 г., постановено по ч. гр. д.№ 421/2022 г. по описа на РС – Благоевград.

Не е постъпил отговор от „АЙЗАЕМ.БГ” ООД.

Произнасяйки се по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:

Атакуваното решение на РС – Благоевград е постановено в производство по чл. 51 ЗН – въз основа на молба, депозирана от „АЙЗАЕМ.БГ” ООД в качеството му на кредитор на починалия на 02.02.2022 г. наследодател на настоящите молители – В. И. И.. След осъществено връчване на молбата по чл. 51 ЗН и липсата на отговор от страна на наследниците в определения им от съда срок, с Решение № 350 от 21.06.2022 г. по ч. гр. д.№ 2599/2022 г. РС – Благоевград е постановил да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство при РС – Благоевград, че съгласно чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН К. Я. И., И. В. И. и О. В. И. са загубили правото да приемат наследството, останало след смъртта на В. И. И..

С депозираната „Жалба” се поддържа, че преди постановяване на Решение № 350 от 21.06.2022 г. на РС – Благоевград, на 12.05.2022 г. К. Я. И. е погасила задължението на починалия си съпруг към „АЙЗАЕМ.БГ” ООД в размер на 185 лв., а получилата сумата служителка на „АЙЗАЕМ.БГ” ООД поела ангажимент да изпрати съответните сведения до съда във връзка с образуваното ч. гр. д.№ 2599/2022 г. По този начин е прието наследството, останало от В. И. И., предвид което искането е да се постанови отменяване на Решение № 350 от 21.06.2022 г. по ч. гр. д.№ 2599/2022 г. РС – Благоевград, тъй като то не отчита действителното правно положение.

Настоящият състав на ВКС намира, че така депозираната молба за отмяна е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:

С молба по чл. 51 ЗН всяко заинтересувано лице може да поиска от районния съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, да му определи срок, за да заяви приема ли определено наследство или се отказва от него. Производството по чл. 51 ЗН е охранително по своя характер, като разглеждането му е подчинено на правилата по чл. чл. 530 – 541 ГПК. Съгласно чл. 540 ГПК за охранителните производства освен общите правила на ГПК се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на тези от чл. 207 ГПК до чл. 266 ГПК и от чл. 303 ГПК до чл. 388 ГПК. Наред с това, съгласно т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д.№ 1/1977 г., на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Изрично е постановено, че по тази причина не подлежат на отмяна актовете по охранителните производства. На същия принцип почива и тълкуването, направено с т. 3 и т. 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК и с ТР № 6 от 20.05.2022 г. по тълк. д.№ 6/2020 г. на ВКС, ОСГТК.

Доколкото решението, постановено в производство по чл. 51 ЗН не се ползва със сила на пресъдено нещо в трите й проявления (правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо), както и предвид изричната разпоредба на чл. 540 ГПК, съставът на ВКС приема, че не е допустимо правилността на този вид съдебни актове да бъде обект на проверка посредством извънинстанционния способ за упражняване на контрол за правилността на влезлите в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по конкретен правен спор.

Следва да се има предвид още, че съобразно т. 3, б. „д” от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. наследник, който поддържа, че вписан отказ от наследство е нищожен, тъй като преди вписването му е извършен акт, съгласно който наследството е прието, не следва да води самостоятелен иск за установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. В такива хипотези защитата на наследника е посредством предявяването на иск, основан на наследяването (за делба на наследство, вещен или облигационен иск, основан на наследяването), в производството по който да се позове на нищожността. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство. Допустимостта на исковата защита в хипотези от вида на поддържаната от молителите изключва да е допустимо решението, постановено в производство по чл. 51 ЗН, да бъде обект на контрол в производство по чл. чл. 303 – 309 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна, озаглавена „Жалба”, депозирана с вх.№ 11765 от 20.07.2022 г. от К. Я. И., И. В. И. и О. В. И. срещу Решение № 350 от 21.06.2022 г., постановено по ч. гр. д.№ 421/2022 г. по описа на РС – Благоевград.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 3311/2022 г. по описа на ВКС, Второ г. о.

Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от акта на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: