Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Х. от [населено място], подадена от пълномощниците му адв. В. М. и адв. П. А., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 42/18.03.2013г. по в. гр. д. № 29/2013г., с което е отменено решението на Варненския окръжен съд, № 2119 от 13.11.2012г. с което е отхвърлен иск по чл. 28, ал. 1 З отм. с цена 149 278 лв. за отнемане в полза на държавата на придобито от Д. И. Х. имущество, подробно описано в решението, и с въззивното решение искът е уважен.

Ответникът по касация Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ в представения писмен отговор от пълномощника гл. инспектор П. Г. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да уважи предявения от К. против Д. И. Х. иск по чл. 28, ал. 1 З отм. въззивният съд е приел, че са налице двете законови предпоставки – наказателно-правната предпоставка /ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д” НК, за което има одобрено от съда споразумение/ и икономическата предпоставка, основана на обоснованото предположение, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито от престъпна дейност. В. съд не е възприел доводите на ответника за привидност на сделката, с която същият е придобил процесния недвижим имот. Приел е, че съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК свидетелски показания се допускат когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа /в случая в нот. акт/ съгласие е привидно, само ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. На следващо място е изложил обстойни съображения, че не кредитира гласните доказателства с оглед заинтересоваността на свидетелите /св. Г. Х. живее на съпружески начала с ответника, с който имат и родено дете, а св. Л. Х. е нейна майка/, и поради противоречие на показанията както помежду им, така и с твърденията на ответника в отговора на исковата молба и със заключението на съдебно-икономическата експертиза. За неоснователни е приел доводите на ответника, че имуществото не е получено в резултат на престъпна дейност, тъй като е придобито преди да бъде извършено престъплението, за което е осъден. Приел е, че по чл. 4 З отм. трябва да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност на лицата, но това предположение законът извежда от липсата на данни за законни източници на доход. В заключение е приел, че не е оборена законовата презумпция, установена в чл. 4, ал. 1 З отм. за незаконен произход на средствата за придобиване на имуществото, поради което то следва да се отнеме в полза на държавата.

К. Д. И. Х. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК по няколко групи въпроси. Първата група е по материалноправните въпроси въвежда ли законът презумпция, приравняваща липсата на законен източник на доходи с наличието на обосновано предположение; съдържа ли разпоредбата на чл. 4, ал. 1 З отм. презумпция, приравняваща липсата на законен източник на доходи на наличието на обосновано предположение; законът изисква ли наличието на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. Втората група въпроси са по прилагането на чл. 165, ал. 2 ГПК и са свързани с допустимостта на свидетелските показания за установяване твърдението за привидност на покупко-продажбата на недвижимия имот. Прилага съдебна практика.

ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касатора въпроси „законът въвежда ли презумпция за това, че имуществото на значителна стойност, притежавано от лице, по отношение на което е установена престъпна дейност по смисъла на чл. 3 З отм., е придобито от престъпна дейност; съдържа ли разпоредбата на чл. 4, ал. 1 З отм. презумпция, приравняваща липсата на законен източник на доходи с наличието на обосновано предположение; законът изисква ли да е установена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество”, по които е постановено ТР № 7/2013г. ОСГК на ВКС.

На жалбоподателя следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2985, 56 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 5724/2013г. ІІІ г. о. ВКС.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 42/18.03.2013г. по в. гр. д. № 29/2013г.

Указва на Д. И. Х. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2985, 56 лв., като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: