Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС на РБ се произнася по допустимостта на касационната жалба на Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм – [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр. д. №35/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. К. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „старши учител по биология”, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, с връчена на 14.09.12 г. заповед на работодателя.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Намира, че правният въпрос: спазен ли е на осн. чл. 358, ал. 3 КТ давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, ако в срока до горестоящия за работодателя орган – в случая М., служителят е подал жалба за проверка на уволнението, която не отговаря на изискванията за искова молба – се решава противоречиво от съдилищата. Противоречието обосновава с р. по гр. д. №161/10 г. на Хасковски окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр. д. №1058/10 г. на ВКС, четвърто г. о.

С. основание за допускане на обжалването не е налице: в обжалваното решение е прието, при направено от ответника по иска възражение за изтекла давност по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, че подадената от ищцата до министъра на М. жалба има характер на искова молба по см. на чл. 358, ал. 3 КТ – в нея се съдържа искане за проверка на законността на извършеното уволнение и „справедливо решение”, с оплаквания, каквито по-късно за изложени и в подадената пред съда искова молба, която следва да се счита за поправена по см. на чл. 129, ал. 5 ГПК.

В цитираните от касатора съдебни актове е прието, че подадената до ненадлежен орган жалба не е искова молба в хипотезата на чл. 358, ал. 3 КТ, ако не е подписана от служителката и не съдържа искане за отмяна на уволнението на посочени основания и за възстановяване на предишната работа. По настоящото дело въззивният съд / както и ненадлежният орган, до който е отправена жалбата/ са констатирали, че тя сочи на трудов спор за законността на уволнението, защото в нея са изложени конкретни оплаквания срещу извършването му и искане за пререшаване на въпроса в полза на ищцата. Фактическата обстановка по настоящото дело и по делото, за което са постановени цитираните по-горе съдебни актове, е различна, поради което не е налице твърдяното от касатора противоречиво решаване на поставения правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр. д. №35/14 г. от 13.02.14 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: