РЕШЕНИЕ

№ 36

гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Петя Шишкова

Членове:Надежда Трифонова

Иван Стойчев

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова

в присъствието на прокурора Максим Гр. Колев

като разгледа докладваното от П. Ш. Н. дело за възобновяване ВКС № 20248002201066 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.3 от НПК. Образувано е по искане на окръжния прокурор при Благоевградската окръжна прокуратура за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 172/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и отмяна на постановеното по реда на чл.382 от НПК определение № 13 от 20.02.2024г. в частта, с която на И. А. М. е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. Излагат се съображения, че след приключване на наказателното производство в хода на извършена проверка по изпълнителната преписка, окръжната прокуратура е установила, че осъденото лице не е правоспособен водач, поради което спрямо него не е следвало да се прилага чл.343г от НК.

В съдебно заседание представителят на ВП поддържа искането.

Защитникът на осъдения също го намира за основателно.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери искането за неоснователно.

В открито съдебно заседание на 20.02.2024г. Благоевградският окръжен съд е разгледал и одобрил споразумение между прокурор при окръжната прокуратура и защитника на И. М., с което последният е признат за виновен в извършено в периода от 13.05.2023г. до 04.07.23г. в местността „Б.“, община Г. Д. и в гр.Петрич престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и в извършено на 04.07.2023г. в гр.Петрич престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Наложени са му съответно наказания лишаване от свобода за срок от три години, и лишаване от свобода за срок от една година, глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. На основание чл.23 от НК е постановено изтърпяване на най-тежкото от така определените наказания – лишаване от свобода за срок от три години, и към него са присъединени глобата и лишаването от правоуправление.

Определението е изпратено на Благоевградската окръжна прокуратура, която още в същия ден е предприела мерки за привеждане в изпълнение на наложените наказания. До ОД на МВР – гр. Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ е изпратено писмо за привеждане в изпълнение на лишаването от право да управлява МПС. На 11.03.2024г. в прокуратурата е получен отговор, според който И. М. не е правоспособен водач, тъй като свидетелството му е отнето на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП на 18.04.2018г. и не е възстановено. При горното, настоящият съдебен състав намери, че не са налице предпоставките за възобновяване на наказателно производство на основание чл.422, ал.1, т.3 от НПК.

Преди всичко, обстоятелството, че И. М. не е притежавал правото да управлява МПС към момента на постановяване на лишаването от него, не е разкрито чрез разследване. Както се установява от приложените по делото материали, и както е записано в самото искане, с което е сезиран ВКС, това обстоятелство е станало известно на прокуратурата в резултат на кореспонденция, водена по изпълнителната преписка. Действията по привеждане в изпълнение на присъдите, осъществявани по реда на чл.416 от НПК не представляват разследване. Съгласно чл.37, ал.1 от Указ № 883/74г. за приложение на Закона за нормативните актове, легалните термини в рамките на един нормативен акт не могат да имат различно значение. По тази причина визираното в чл.422, ал.1, т.3 от НПК разследване е идентично с уреденото в глава ХVІІ от НПК. При по-благоприятно за осъдения тълкуване, от централното място на съдебното производство в наказателния процес, от правомощията на съда и уредбата на съдебното следствие, както и от основните начала на непосредственост и най-вече на разкриване на обективната истина, може да се изведе, че разследване в по-широк смисъл представлява съвкупността от процесуално-следствени действия по образуване на наказателното производство, провеждане на досъдебно разследване за разкриване на престъпления и установяване на авторите им, събирането и проверката доказателствените материали в съдебната фаза.

Обобщено, това са действията на разследващите органи, прокурора и съда, насочени към обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина. Доколкото разпоредената от прокурора проверка по реда на чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ също цели да установи извършено престъпление, действията осъществявани в хода й, също могат да се считат за разследване.

При привеждане на присъдата в изпълнение не се извършва разследване, не се разкрива извършено ли е престъпление, извършено ли е от осъдения и виновно ли е извършено, нито се установяват обстоятелства от значение за отговорността му. Не се прилагат способи на доказване. Размяната на писма между прокуратурата и МВР е по повод изпълнение на съдебен акт. Правната сигурност налага влязлата в сила присъда да се ползва с максимална стабилност, поради което законът не допуска извънредната процедура за ревизирането й да бъде задвижена без да е проведено разследване.

На следващо място, конкретното обстоятелство не би могло да се определи като такова, което не е било известно, т. е. като новооткрито. Според доктрината /Вж. Павлов, Ст. Наказателен процес на НРБ, изд.1989г., с.640, абз. последен и Митов, Г. Възобновяване на наказателни дела, стр.60, абз.2/ новите обстоятелства се определят като такива, за които липсват всякакви указания за съществуването им, а не такива, за които е имало данни в материалите по делото, „но съдът не ги е взел под внимание, понеже не ги е забелязал“. За това, че М. е неправоспособен, са съществували данни. В приложената справка за съдимост, която е била налична при внасяне на споразумението в съда и одобряването му, под № 25 фигурира споразумение по НОХД № 447/19г. по описа на Районен съд – Г. Д. с което той е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК – за това, че е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление, след като вече е бил наказван за това и по административен ред. От въпросното писмено доказателство е било видно, че пет години по-рано М. е бил неправоспособен, а по делото не са съществували индикации междувременно да се е сдобил със свидетелство за правоуправление.

Известно е, че наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК е приложимо само по отношение на права, които извършителят притежава. В този смисъл, наличието или липсата на правоспособност при престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от такава, е съществено обстоятелство, включено в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.3 от НПК, което е следвало задължително да бъде установено в хода на разследването, а споразумение се внася в съда едва след приключване на разследването /чл.381, ал.1 от НПК/. Лишаването от правоуправление на неправоспособен водач представлява нарушение на материалния закон. В производството по гл.ХХІХ от НПК съдът е задължен да се убеди първо, че разследването е приключило и след това, че предложеното споразумение не противоречи на закона, преди да го одобри, което не е сторил. Допуснато е съществено процесуално нарушение, в резултат на което материалният закон е приложен неправилно.

Вярно е, че по правило причината, поради която съществените обстоятелства по чл.422, ал.1, т.3 от НПК са останали неизвестни за съда е ирелевантна, но това не се отнася до случаите, когато тази причина съставлява самостоятелно основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. За пълнота на изложението следва да се изтъкне и липсата на процесуална възможност по реда на чл.425, ал.1, т.4 от НПК чрез частична отмяна касационният съд да интервенира в клаузите на споразумението, така както иска окръжният прокурор. Решението за промени в споразумението се взима от страните, съдът би могъл единствено да прави предложение в тази насока и да откаже да го одобри, ако то не бъде прието.

Водим от горното, ВКС, ІІ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор при Благоевградската окръжна прокуратура за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 172/2024г. на Окръжен съд – Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение на съдията Надежда Трифонова

Особено мнение:

Подписвам решението с особено мнение, тъй като в принципен план не споделям изводите на мнозинството от съдебния състав по въпроса, относно съдържанието на понятието „разследване“, вложено в разпоредбата на чл.422, ал.1,т.3 НПК. Поддържам тезата, че разследването не следва да се възприема само като дейност осъществена в рамките на досъдебното производство или на съдебното следствие. Същото може да се извърши и в процедури по ГПК, АПК или от представител на прокуратурата съобразно правомощията по чл.145, ал.1 от Закон за съдебната власт. Действията извършени въз основа на тази законова разпоредба се осъществяват от компетентен, легитимен орган - прокуратурата и са в рамките на правомощията й. Това са обстоятелства, които в достатъчна степен гарантират достоверността на приложения доказателствен материал, който следва да се преценява в производството по възобновяване на делото по чл.422, ал.1,т.3 НПК и касае преразглеждане на въпроси решени с влязъл в сила съдебен акт.

Предприетите от прокуратурата действия, във връзка с изпълнението на наложените на осъдения И. М. наказания за престъпления по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2 и 3 и т.4, вр. чл.29 НК и по чл.343б, ал.2 НК с определение от 20.02.2024г. по НОХД № 172/2024г. по описа на ОС - гр.Благоевград– „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от право“ да се управлява МПС, са осъществени при реализиране на законовите задължения по изпълнение на наказанията в рамките на образувана проверка в ОП - гр. Благоевград с № Р-9/2024г. Представени са доказателства за водена кореспонденция с ОД на МВР-Благоевград, по повод изпратеното определение на съда и привеждането в изпълнение на наказанието „лишаване от право“ да се управлява МПС. Било е установено от получените справки, че осъденият М. е загубил правоспособност като водач на МПС, свидетелството му е било отнето на 18.04.2018г. на основание чл.157, ал.4 ЗДвП и към 29.02.2024г. не е възстановил правоспособността си.

Същевременно съм солидарна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че в конкретния случай, установеното обстоятелство, относимо към липсата на правоспособност осъдения да управлява МПС, не може да се оцени като новооткрито и неизвестно на съда, както изисква разпоредбата на чл.422, ал.1,т.3 НПК. Съгласна съм с виждането, че преди да одобри споразумението, съдът следва да направи преценка дали то не противоречи на морала и на закона. Предпоставките за налагане на наказание, каквото в случая е „лишаването от право“ да се управлява МПС, изискват от съда да се увери в законосъобразността да се наложи на извършителя това наказание, респективно да съобрази доказателствата за наличие на правоспособност у дееца. Както е отбелязано в самото искане за възобновяване, доказателства за това не са събрани и не са приложени по ДП. Още повече, че както е посочено и в мотивите на настоящото решение, в свидетелството за съдимост на осъдения е било вписано осъждане по чл.343, ал.2 НК от 2019г., което е следвало да се оцени от съда, като допълнителен довод, изискващ изрична преценка за наличие на правоспособност у осъдения към датата на осъществяване на деянието по настоящото дело.

Несъобразявайки това обстоятелство, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел да ободри споразумение при липса на доказателства относими към законосъобразното определяне на наказанието, с което е нарушил и материалния закон. За това и считам, че крайният извод на настоящия съдебен състав за липсата на основание да се възобнови наказателното производство на основание чл.422, ал.1,т.3 НПК е верен и го подкрепям.

Като крайно заключение мога да отбележа, че поддържайки тезата, че разследването, трябва да се приеме като дейност в рамките, на която може да се установят нови обстоятелства, в по-широк смисъл от действията осъществени на ДП и в съдебно следствие, всеки отделен случай подлежи на индивидуална преценка, с оглед основанието за възобновяване. Дали ще е налице хипотезата на чл.422, ал.1,т.3 или т.5 НПК ще зависи от това, дали е налице съществен процесуален пропуск на съда, който би могъл да доведе и до нарушение на материалния закон или е разкрито ново обстоятелство, което не е било известно на съда, било то и в рамките на извършена прокурорска проверка.

С. Н. Т.