Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на „ИТ къмпани“ ЕООД, ЕИК: 201147667, представлявано от управителя М.К, чрез адв.. В, против решение № 3210/16.05.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 676/2018г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ №Р-22002216007103-091-001/02.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение №1973/14.12.2017г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, с който са му определени допълнително данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 21 687, 14 лв., ведно с лихви за забава в размер на 6 342, 80 лв.
От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъдят сторените разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП не е изразил становище по касационната жалба в предвидения в закона срок.
Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ №Р-22002216007103-091-001/02.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение №1973/14.12.2017г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, с който са му определени допълнително данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 21 687, 14 лв., ведно с лихви за забава в размер на 6342, 80 лв.
За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 2 фактури, издадени от „Г. Х. Х“ ЕАД, с предмет на доставките строителни материали, първоинстанционният съд е приел, че същите не са реално извършени. Относно непризнаването на документираните от дружеството услуги по настаняване в хотел и приравняването на същите към доставки, подлежащи на облагане с 20 % данъчна ставка съдът е стигнал до извод, че за да се признае правото на преференциална ставка от 9 % на жалбоподателя следва да се установи, че той е извършвал настаняването, предвидено в чл. 66, ал. 2 ЗДДС, в хотели и подобни заведения. Според първостепенния съд при такова настаняване, за да се ползва от преференциалната данъчна ставка, жалбоподателят е длъжен, освен да начисли съответната преференциална ставка и да представи удостоверение за категоризация, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ППЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Относно непризнаването на документираните от дружеството услуги по настаняване в хотел и приравняването на същите към доставки, подлежащи на облагане с 20 % данъчна ставка. Според разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто. За доказване на доставките на посочените услуги, видно от чл. 40 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага с копие от регистъра на настанените туристи, удостоверение за категоризация на туристическия обект и фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.
Изводите на съда са правилни относно приложимите правни норми. Правилно съдът е приел, че при липсата на удостоверение за категоризация на туристически обект, каквото ревизираното дружество не е притежавало за ревизираните данъчни периоди 2013 - 2015 г., не са доказани доставките по чл. 66, ал. 2 ЗДДС и не се прилага специалният режим за облагане с по-ниска данъчна ставка на ДДС. Това е така, защото не са представени всички кумулативно необходимите документи, така както са посочени в чл. 40 ППЗДДС.Уено е, че за обекта в гр. П., за който са издадени процесните фактури за предоставени туристически услуги нито е постъпвало заявление за иницииране на процедура по категоризация, нито е издавано временно удостоверение, нито е наличен регистър за настанените туристи по чл. 116 ЗТ.
Според настоящия състав неоснователно се явява възражението на касатора, че специалният ред за облагане на туристическите услуги следва да се прилага в съответствие с характера на извършваната дейност, а не в зависимост от регистрация на специален закон, в случая ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА). В този смисъл посочената практика на СЕС и по специално на решение на СЕС от 22.10.1998г. по съединени дела С-308/96 и С-94/97, се явява неотносима, тъй като соченото решение има за предмет различен вид услуги, предоставяни от туроператори.
В тази си част решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Г. Х. Х“ ЕАД, с предмет на доставките строителни материали, първоинстанционният съд правилно е приел, че същите не са реално извършени. Не са събрани доказателства, въз основа на които да е възможен извод за фактическо извършване на доставките при условията на пълно и главно доказване. Липсват транспортни документи - товарителници и пътни листа, за транспортиране на стоките, поради което не е установено предаване на родово определените вещи предмет на процесните доставки. Не са налице данни за чия сметка е извършено транспортирането на процесните строителни материали. Не е установен кадрови и материален потенциал при доставчика за извършване на доставки с предмет – строителни материали, нито данни стоките да са заприходени като материали при получателя и да са използвани за последващи облагаеми доставки или за други цели на развиваната от РЛ независима икономическа дейност.
Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.
Обжалваното съдебно решение в тази си част се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила.
Разноски: При този изход на спора не се присъждат разноски в полза на касатора. Не се присъждат и в полза на ответната по касация страна, тъй като не е представлявана в касационното производство от юрисконсулт.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3210/16.05.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 676/2018г. на същия съд. Решението е окончателно.