Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Делото е за втори път пред касационната инстанция след отменително Решение №1527 от 05.02.2018г. на Върховния административен съд по адм. д.№ 5050/2017г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) - гр. П. срещу Решение № 942/26.04.2018 г., постановено по адм. д. № 440 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която е отменен ревизионен акт № Р-16001615006145-091-001/21.03.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, частично потвърден с Решение №318/25.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер над 3 621, 60лв., ведно с начислените лихви в размер над 1 003, 98лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно в размер на 21, 66 лв., 4 610, 08 лв., 1 998, 43 лв., 2 537, 33 лв., и 1694, 50 лв., ведно с общо начислени лихви 3 158, 66 лв.

Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение не е постановено в изпълнение на задължителните указания на отменителното решение. Съдът е игнорирал липсата на доказателства относно: наличието на стоките към момента на издаване на процесните фактури; кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците да извършат доставките; транспортирането на стоките; последващата им реализация към фирми, счетоводно обслужвани от ревизираното дружество; възможността на ревизираното дружество да съхранява стоките между покупката и продажбите им. Необосновани са фактическите изводи на съда за реалност на фактурираните...