Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.П, чрез адв.. Б, срещу решение № 2270 от 03.04.2018 г., постановено по адм. д. № 13099/2017 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-21-134 от 19.06.2017 г., издадено от директора на ТП на НОИ – София-град. Излага съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, чрез процесуалния представител юрк.. М, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

От данните по делото е видно, че със заявление вх. № 2113-21-4909/27.06.2016 г. касационната жалбоподателка е поискала да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението Пенчева е посочила, че при изчисляване размера на пенсията, следва да се включи осигурителния й доход за периода 01.01.1985 г. -31.12.1987 г. (тригодишния период по избор преди 01.01.1997 г.), като е представила обр. № 20 от 12.04.2016 г. от „Национална агенция Музика“ ЕООД и обр.УП-2 № 122 от 11.07.2013 г. от „Централен кооперативен съюз“ – Обединен архив. С разпореждане № [номер] от 30.06.2016 г., ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – София-град на основание чл. 70, ал. 9 от КСО й е...