Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение №5954/26.09.2016г., постановено по адм. дело №8808/2012г., Административен съд -София-град е отхвърлил жалбата на К.З, осъществяващ търговска дейност като ЕТ"К.-К.З" със седалище гр.[населено място] срещу Ревизионен акт №2000905794/16.12.2009г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение №994/09.07.2010г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "С"ЕООД, ВЛ е констатирало наличието на приемо-предавателни протоколи само по 4 от фактурите.Съдът е установил, че в представената по делото административна преписка, такива протоколи липсват.Относно доставките на строителни материали от "К"ЕООД и "К"ЕООД, липсата им е установена и от съдебно-счетоводната експертиза.Не са представени и декларации за съответствие на качеството на горивото.
Относно доставките с предмет "рекламни материали" с доставчици "Т. К" ЕООД и "Сила" ЕООД, правилно е установил административния съд, че във фактурите не са описани материалите и предвид липсата на договори за възлагане и приемо-предавателни протоколи, съгласно заключението на ССЕ, не е установено съдържанието на материалите, начина на възлагане, калкулация на стойността, механизъм на изработка и предаване.
Правилни в съответствие на приетото по делото заключение на ССЕ, което е изследвало движението на процесните стоки са изводите на съда, че стоковия поток е изследван единствено в частта на последващите доставки, тъй като вещото лице е резпалогало само с данни от складовата наличност на жалбоподателя и последващите доставки.Данни, относно наличността при доставчиците, не са представени както от жалбоподателя, така и от доставчиците.Като се е позавал на заключенитео на вещото лице по изготвената ССЕ, законосъобразно съдът е стигнал до извода, че за нито един от дсоставчиците не е установена, реално извършвана икономическа дейност, наличности от процесните стоки и реалност на декларираните, като извършени доставки с разнообразен предмет.
Първоинстанционният съд е изпълнил стриктно, дадените задължителни указания на касационната инстанция в отменителното решение №10976/06.08.2012г. по адм. дело №9534/2011г. за назначаване на СТЕ, във връзка с констатациите на ревизиращият екип в съставения РД за несъответствие между товароносимостта на МПС и натоварените количества горива по фактури, издадени от "Т. К" ЕООД и "Контакт 72" ЕООД.Съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ/л. 161 и сл./, относно товарен автомобил "Мерцедес 911", рег. [рег. номер на МПС], данните от представените товарителници, изключват възможността, транспорта да е извършен с този автомобил, тъй като фактурираните количества не отговарят на товароносимостта му, както правилно е констатирал органа по приходите в хода на ревизионното производство.Аналогични са констатациите на вещото лице и по отношение на товарен автомобил "Мерцедес 1625", рег. [рег. номер на МПС], а именно, че випсаните количества стоки в транспортните документи за всеки курс поотделно, не отговарят на техническите характеристики на товарния автомобил, относно неговата товароносимост.Въз основа на заключението на вещото лице, съдът е достагнал до правилният и законосъборазен извод, че представените транспортни документи, в качеството им на частни писмени документи не се ползват с доказателствена стойност и не обвързват съда с отразените в тях факти и обстоятелства.Предвид заключението на вещото лице, което изключва възможността, посочените в транспортните документи количества, да бъдат превозени с товарните автомобили, съдът е приел за опровергано и съдържанието на представените по делото приемо-предавателни протоколи, поради което остава недоказан факта на превозване на стоките и предаването им на жалбоподателя от посочените доставчици.
Извода на първоинстанционият съд за липсата на реални доставки по представените фактури от жалбоподателя, и че тримата доставчици не са осъществили процесните доставки, се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели.Вписаната в търговсикя регистър като управител на "Сила" ЕООД и разпитана като свидетелка Р.С твърди в показанията си, че не е изпълнявала длъжността управител на дружеството през процесните периоди, като във фактурите и складовите разписки е посочено, че тя ги е съставила, поради което правилно съдът е приел, че не са автентични и достоверни.Останалите разпитани свидетели за които е установено, че имат сключени трудови договори с "Контакт 72" ЕООД и "Сила" ЕООД, не потвърждава факта, че са работили за съответните дружества.
По делото са събрани актове за дерегистрация по ЗДДС, видно от които и тримата доставчици са дерегистрирани по инициатива на органа по приходите, след издаване на процесните фактури и за същите не са открити представители на декларираните адрес за кореспонденция, в резултат на което ни от един от одставчиците не е представил каквито и да е документи, относно процесните фактури.В изпълнени еуказанията на касационната инстанция, съдът е събрал ревизионните актове на преките доставчици на жалбоподателя, касаещи процесните периоди от време и описани в заключението на вещото лице при първото разглеждане на делото, От представените ревизионни актове се установява, че и тримата доставчици имат установени задължения по ЗДДС за периоди, които съвпадат с ревизираните в настоящото производство.Както правилно е установил административния съд в РА на преките доставчици се съдържат констатации за липса на реалност на декларираните като извършени доставки и че данъкът е начислен неправомерно и подлежи на внасяне на основание чл. 85 от ЗДДС.Правилни и в съответствие с трайната съдебна практика са изводите на административния съд, че издадените ревизонни актове на преките доставчици, в които няма корекции на начисления ДДС по фактури, по които се претендира право на данъчен кредит от получателя, не са доказателство за реалност на доставките и само въз основа на тези актове, не може да се заключи, че реалността на доставките е призната.
Правилен и обоснован е извода на съда за липсата на реално осъществени доставки по процесните фактури с посочено основание "строителни материли", "рекламни материали" и "дизелово гориво", издадени от доставчиците и ДДС е начислен неправомерно.В тази връзка следва да се отбележи, че правилно и законосъобразно в съответствие с разпоредбите на чл. 180 и чл. 181 ГПК, решаващия състав е обсъдил представените и оспорени от придходната администрация частни документи:приемо-предавателни протоколи, товарителници и договори, с оглед липсата на изискуемите по закон реквизити.В решението са изложени убедителни мотиви, които настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно, с оглед цялостния анализ на събраните по делото доказателства и обективен поглед над обстоятелството, че същите имат отношение към приложението на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Доколкото ревизираното лице носи доказателствена тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, то за тези факти са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани.Тези доказателства може да не изхождат от доставчиците/те по независещи от ревизираното лице причини не са открити на декларирания данъчен адрес и не представят исканите от тях документи/.Но за обективно осъществените факти, при които е следвало да участва и ревизираното лице, е нормало да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответните документи, данъчно -задълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяването на декларираните от него права.Нормалният стопански оборот и предвидимата икономическа логика, предполагат изпълнението и сключване на договори с разпознаваеми и проследими търговци, с които се поддържат постоянни или инцидентни търговски контакти, изградени на взаимно доверие и коректност.В конкретния случай ревизираното лице притежава данъчни фактури, но не притежава други доказателства, установяващи реалното получаване на резултата от извършените доставки, предмет на фактурите.В този смисъл проведеното събиране на доказателства в хода на ревизията, отразява обективни данни за недобросъвестно поведение на участници в декларирани доставки/което косвено се потвърждава и от съставените РА на тримата доставчици/ и липсата на преки доказателства не се опровергава от заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводните и техническа експертиза.
Отделно от изложеното решаващият съд/както и приходния орган/ не е посочил като основна и правополагаща причина за непризнаване на правото на дъначен кредит обстоятелството, че доставчиците не разполагат с кадрова и материална обезпеченост.Задълженото лице, като възложител на доставките, действително не разполага с възможност да упражнява контрол, относно поведението на своите доставчици, но от друга страна е следвало да положи дължимаа грижа да подбира доставчиците си.Съгласно решение на СЕС от 29.04.2004г. по дело С-152/02, правото на приспадане трябва да бъде упражнено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени двете условия на чл. 18, ал. 2 от шеста директива, а именно:стоките да са били доставени или услугите извършени и данъчно-задълженото лице да притежава фактура или документ, който съгласно критериите, определени от въпросната държава-членка, може да се счита за служещ за фактура.Двете предпоставки за признаване на право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която и да е от тях, възпрепятства упражнавянето и възникването на това право, както правилно е заключил решаващият състав.
Не се споделят от настоящата касационна инстанция наведените в жалбата оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, а именно несъобразяване от съда с дадените задължителни указания в отменителното решение на ВАС.Противно на твърдяното, настоящият състав намира, че съдът е изпълнил стриктно и точно дадените указания в решение №10976/06.08.2012г. по адм. дело №9534/2011г. на ВАС, като е изискал и събрал ревизионните актове и на тримата доставчици, назначени са и съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, като събраните по делото нови доказателства са обсъдени в тахната съвкупност и преценка с останалите писмени доказателства.
Като е достигнал до краен извод, че от събраните по делото доказателства не се установяват реалното изпълнение на фактурираните доставки по процесните фактури и данъкът по тях се явява неправомерно начислен, поради което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, даваща основание за непризнаване на правото на данъчен кредит, Административен съд-София-град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила.
По направеното в настоящото производство възражение за изтекла абсолютна погасителна давност на определените данъчни задължения за данъчни периоди м. 08, 09, 10, 11 и 12.2007г., съдът съобрази следното:нормата на чл. 171, ал..2 от ДОПК предвижда, че с изтичането та 10-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.В конкретния случай задължението за данъчни периоди м. 08, 09, 10, 11 и 12.2007г. е за ДДС.Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода-данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка декларацията за този данъчен период.Съгласно чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, за всеки данъчен период, регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнася.Така задълженията за ДДС за данъчен период м. 08.2007г. е следвало да се декларират и внесат до 14.09.2007г. задълженията за д. п.м. 09.2007г. е следвало да се декларират и внесат до 14.10.2007г.; задълженията за д. п.м. 10.2007г. до 14.11.2007г.; за данъчен период м. 11.2007г. е следвало да се декларират и внесат до 14.12.2007г., а за данъчен период м. 12.2007г. е следвало да се декларират и внесат до 14.01.2008г.От горното следва, че за задълженията за ДДС за данъчни периоди м. 08, 09, 10 и 11.2007г., давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, започва да тече на 01.01.2008г. и е изтекъл към 01.01.2018г. в хода на съдебното производство.За задължението за ДДС за данъчен период м. 12.2007г., срокът е започнал да тече на 01.01.2009г. и изтича на 01.01.2019г., поради което възражението че е погасено по давност е неоснователно.С оглед на изложеното, възражението на дружеството за изтекла абсолятна погасителна давност, направено в настоящото производство е основателно за данъчни периоди м. 08, 09, 10 и 11.2007г.Изтичането на погасителната давност, препятства правото на кредитора да претендира принудително изпълнение на вземането си .Ревизионният акт, съгласно чл. 209 ДОПК, представлява изпълнително основание за принудително изпълнение на установените публични вземания, поради което с оглед последиците на погасителната давност, посочените по-горе задължения като погасени по давност не подлежат на принудително изпълнение.При преценката си съдът съобрази изменението на чл. 160, ал. 4 ДОПК/Дв бр. 63 от 2017г., в сила от 04.08.2017г./, според което, когато давностния срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.В случая давностния срок е изтекъл в хода на съдебното производство, а не в хода на ревизонното производство, поради което съдът не дължи предвиденото в тази норма произнасяне.
При този изход на спора, касатора следва да бъде осъден да заплати на дирекция "ОДОП" гр. С., юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 5 109лв., съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5954/26.09.2016г. на Административен съд -София-град, постановено по адм. дело №8808/2012г.
ОСЪЖДА К.З, действащ като ЕТ"К.-К.З" с ЕИК 121221533, със седалище и адрес на управление гр.[населено място], район "[район]", [улица], да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. С., разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 5 109лв./пет хиляди сто и девет/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.