Производството е по реда на чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на К.К за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 22/02.01.2014г., постановено по адм. дело № 12547/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 1388 от 19.07.2013 г. по адм. дело № 337/2013 г. на Административен съд (АС) - Благоевград. С последния съдебен акт е отхвърлено оспорването по жалба на Кюркчиев срещу решение № 9/26.03.2013г. на директора на РУ“СО“ – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/24.01.2013г. на Началник отдел „Пенсии“ при РУ „СО“ – Благоевград. По делото като нови писмени доказателства са представени решение № 6806/22.11.2016г., постановено по гр. дело № 541/2014г. на Районен съд – Разлог и решение № 2840/22.05.2017г., постановено по в. гр. дело № 132/2017г. на Окръжен съд – Благоевград. Като основание за отмяна се сочат разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Благоевград не взема становище по искането за отмяна.

Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия намира искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания по чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която...