Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г.К, [населено място], [община], против решение №41/07.02.2018 г. по адм. д. №957/2017 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването на Заповед №17-0310-000282/25.10.2017 г., издадена от началник РУ МВР при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, с която му е наложена принудителна административна мярка по Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, свързано с твърдяно нарушение от страна на административния орган на законови и подзаконови разпоредби, за което се иска отмяна на решението и съответно, отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът - началник РУ на МВР при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, не е представил писмен отговор по касационната жалба, като е постъпила молба, с която заявява, че не може да се яви пред съда поради служебна ангажираност и моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество, за неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния административен съд е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата/ЗДвП/ временно е отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма,...