О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 310

София, 27.01.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 1963/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. И. Й., със съдебен адрес – Б., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Х. Я., против въззивно решение № 1479 от 19.12.2023 г. по в. гр. д. № 1556/2023 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 10.03.2023 г. по гр. д. № 512/2022 г. на Софийския окръжен съд за отхвърляне на иска му срещу Прокуратурата на Република България за осъждане да му заплати обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над сумата 4000 лв. до 25 000 лв. вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса „по какви критерии се определя справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта“ в противоречие с приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г.

Ответникът Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение по главния иск по чл. 2, ал....