Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.К против решение № 868 от 25.04.2018 г. по адм. дело № 290/ 2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 64/ 31.01.2018 г., издадена от кмета на община А., с която е отказано учредяване по реда на чл. 193, ал. 4 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) на право на прокарване на водопроводно отклонение до собствения й имот, съгласно молба вх. № ОС 92-17/02.11.2017 г. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице основания за постановения отказ. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община А. да бъде отменена и преписката – върната на административния орган за произнасяне по молбата й от 02.11.2017 г. със задължителни указания. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът– кметът на община А. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Варна е постановено в противоречие с материалния закон.

Първоинстанционният съд неправилно приема, че оспорената заповед на кмета на...