Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Висшия съдебен съвет (ВСС) против решение № 1460/08.03.2017 г., постановено по адм. д. 8590/2016 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ или евентуално да бъде решен спора по същество. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски.
Ответната страна Национална асоциация за обществена защита, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба в писмено становище. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 1460/08.03.2017 г., постановено по адм. д. 8590/2016 г. по описа на АССГ е отменено Решение №026/26.08.2016г., издадено от главния секретар на ВСС в частта, с която е отказан достъп до информация, съдържаща се в протокол за класиране на кандидатите за съдии, проведен през м. март 2007 г., върнато е делото на органа като преписка за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение и са присъдени разноски в полза на Национална асоциация за обществена защита. Административният съд е приел, решението е действителен акт, постановен от компетентен орган, но в противоречие на закона, защото в акта липсват мотиви, а и поради неприложимост на разпоредбата на чл. 13, ал....